Поселищният живот на територията на днешния град Кърджали възниква още през VІ хилядолетие преди Христа. Доказателство за това са разкопките в центъра на града, предаде БГНЕС.

Светла Михайлова, уредник в Отдел „Нова и най-нова история на България“ в Регионалния исторически музей-Кърджали, разказа пред екип на БГНЕС как се е зародил живота на територията на града, чиято история обхваща 8000 години.

През Средновековието територията на Кърджали се оспорва от България и Византия и на приливи и отливи тя се владее ту от едната, ту от другата държави. Свидетелство за бурния живот по тези земи е Перперикон, който се намира на 18 км от съвременния град. Друг важен център е архитектурният ансамбъл около църквата „Свети Йоан Предтеча“.

„Преди падането на България под османско владичество, районът е бил изцяло български. Доказателство за това са множеството средновековни църкви и некрополи, които са разкрити в целия регион на Източните Родопи. След падането им под османска власт картината рязко се променя“, разказа Светла Михайлова.

Кърджали е освобождаван два пъти. Първият път е по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). „През януари 1878 г. войските на генерал Чернозубов освобождават града за кратко време. По силата на Берлинския договор той отново остава извън пределите на България, а след Съединението от 1885 г. е даден като зестра на Османската империя“, обясни музейният работник.  

Окончателното освобождение на Кърджали става по време на Балканската война (1912-1913 г.). „В историята на България и на Кърджали негов освободител е генерал Васил Делов“, заяви Светла Михайлова.

За целта е създаден Хасковският отряд, който веднага след обявяването на войната на 5 октомври 1912 г. се насочва към Кърджали. На 8 октомври полковник Делов докладва на командващия на Втора българска армия генерал Никола Иванов, че градът е освободен. За този си подвиг Васил Делов е произведен в генерал-майор и е награден с високи отличия.

В периода между двете световни войни Кърджали се развива с много бързи темпове. Новоосвободените земи започват да догонват по-рано освободените български територии. „С бързи темпове се развиват образованието, здравеопазването, административната дейност, банковото дело и промишлеността. Това са години на икономически възход“, разказа Светла Михайлова.

След 1920 г. в Кърджали започват да се заселват бежанците от Беломорска Тракия, които изграждат един изцяло нов квартал, който получава името бежански.

Тласък на промишлеността и търговията дава построяването на железопътната линия, която свързва Хасково и Момчилград. „Преди това всички превози на товари в града са се извършвали с камили. В Кърджали е имало стоянки на камиларите, където те са чакала своите превози. С тях стоките са стигалия до целия регион – Момчилград, Ардино, Джебел, а също така и към Беломорието. Този основен транспорт продължава да съществува в града почти до 1931 г., когато идва влакът“, заяви Светла Михайлова.

След пускането в експлоатация на жп линията камилите, които идват с бежанците от Беломорска Тракия, са закарани в Тополовград.

Тютюнопроизводството е един от основните поминъци в региона.

„Отглежданият тютюн сорт „Джебел басма“ е много качествен. След 1920 г. в Кърджали са създадени над 30 фирми, които манипулират, продават и извършват търговия с тютюн. Той основно се изнася към Гърция и оттам, за съжаление, се продава като гръцки, а не като български. Много чужди и български фирми създават складове, така че в града възниква още един нов квартал, на така наречените тютюневи складове, които, за съжаление, в днешно време не са запазени, но са били едни от емблематичните сгради на Кърджали“, каза още музейният работник.

Бурното икономическо развитие на града в този период се отразява и на културния и обществен живот, който се поевропейчва. В Регионалния исторически музей с много уют, топлина и историческа достоверност е пресъздаден бита и домовете на местните граждани, могат да бъдат видени част от мебелите, домашните принадлежности и различни костюми. Културният и интелектуален живот е бил съсредоточен в музикалните салони, където са се устройвали вечеринки с различни изпълнения и литературни четения.

„През 20-те и особено през 30-те и 40-те години на ХХ век Кърджали се създава като един съвременен и модерен град. За това допринася и местната интелигенция, включваща първите лекари, учители, индустриалци“, каза Светла Михайлова.

Така Кърджали наваксва постепенно изоставането си от останала България. В града действа кино, има печатница, театър, създадени са много дружества с благотворителна цел.

Политическият и общественият живот в града между двете войни е много интересен. „Тъй като проблемите за разрешаване са били доста много, рядко кметовете на града успяват да изкарат пълен мандат. Някои са сменяни през година, през две. Един от най-интересните е Георги Димитров, който е бил начело на града в периода 1938-1939 г. Като бивш военен той и издава страшно много заповеди – по една или две на ден. За една година е издал близо 460 заповеди“, разказа уредникът.

Въпреки честата смята на властта е имало и такива градоначалници, като Петко Калчев, който е кмет от 1959 до 1974 г. и си е гледал безупречно работата. По негово време градът получава водоснабдяване, направени са нови улици, сгради и осветление.

„В Кърджали живее смесено население – българи християни и българи мюсюлмани, турци, арменци, евреи и гърци. Градът е конгломерат от етноси, религии и групи, които живеят в разбирателство и добронамереност до ден-днешен“, обобщи Светла Михайлова от Регионалния исторически музей. І БГНЕС

Информационна Агенция БГНЕС изказва специална благодарност на ръководството на РИМ Кърджали в лицето на вр.и. директор Милен Камарев и на Светла Михайлова за любезната помощ, която оказаха за написването на този материал.