Храмът „Свети Георги Победоносец“ в Кърджали е построен през 1926 г. като военна църква по инициатива на военния свещеник Георги Стоянов Батков. 

Енорийският свещеник на Кърджали отец Петър Гарена разказа пред БГНЕС повече за първия построен храм в Източните Родопи след освобождението им през 1912 г.

„След Балканската война (1912-1913 г.), когато тези територии отново стават български, тук има само 6 души християни, които не са местно население, а абаджии от Смолянско, има също така един арменец и един гагаузин“, заяви отец Гарена.

Българите масово се установяват по тези земи след неуспеха на войните на национално обединение, когато става окончателно ясно, че ще загубим Беломорска Тракия, която остава в гръцки ръце. „През 1924 г. излиза последно предупреждение от Гърция – или християните да се погърчат, или трябва да си тръгнат. Те избира последното и пристигат в Кърджалийския регион и се настаняват в пограничните райони оттук до Ивайловград“,  каза още отец Гарена.

На 27 юни 1926 г. е направена първата копка за построяването на храма „Св. Георги Победоносец“, чийто основател е военният свещеник Георги Стоянов Батков. Самото изграждане на църквата става изцяло с дарителска помощ от църковни и обществени институции, както и от жителите на Кърджали. 

Впоследствие от военен, храмът става смесен, а когато се премахват гарнизонът и статутът на военното духовенство, изцяло се превръща в енорийски храм. „Заедно с българите от Беломорска Тракия идват и евреи. Тук е станал някакъв парадокс, който още не мога да си обясня – наблизо те построяват своя синагога, но населението е малко и църковният хор на синагогата, като се свърши службата там, е идвал в църквата“, разказа отец Гарена и обясни, че тогава евреите са знаели български, защото са живеели между българите. Тази традиция се запазва дълго време до заминаването на евреите след създаването на държавата Израел в края на 40-те години на миналия век.

Първият свещеник освен български е знаел също турски и гръцки. „В първите години голяма част от българите знаеха и турски, и български и понякога и на турски сме карали служба“, добави отец Гарена. 

Позлатените титанови куполи на „Св. Георги Победоносец“, която има вградена камбанария, превръщат църквата в един от символите на Кърджали. Нейното вътрешно оформление включва ценна дърворезба и иконостас, изработени от майстор Филип Филипов, както и стенописна украса и икони, създадени от художника Георги Желязков. Иконографската традиция в храма по-късно е обновена от Петър Джамджиев и Милчо Каролев. 

С идването си през 1998 г., отец Гарена поема инициативата за възстановяване на разрушените стенописи, като разчита основно на доброволна помощ и местни художници. Негова е заслугата и за поставянето на красивите куполи. 

„В храма беше паднал куполът, когато пристигнах. Имахме големи проблеми. Като бивш художник възстанових стенописите, но ми помогнаха и много турци. Каменната облицовка отвън изцяло беше направена от турци. В това отношение не, че са работили без пари, но те не са работили с по-малко мерак или с по-малко желание“, разказа свещеникът. Той сподели, че неговата цел е да продължи делото на военния свещеник Георги Батков и затова е впрегнал цялото население да участва, защото „нещо, което си го направил само ти, то си е само твое, дори децата ти няма да го оценят, обаче, ако и децата са участвали, вече става и тяхно“. 

„Не сме се стремили по никакъв начин да внасяме съвременни мурафети, да е префърцунено. Нито сме пипали в архитектура, нито сме слагали гръцки килими и каквото щете“, посочи отец Гарена и добави, че единствено отвън са поставили на фасадата йерусалимски кръст в памет на поклонническите групи, които първият свещеник е водил до Светите земи. 

Един от парадоксите, за които разказва отец Гарена е, че през една от годините в църквата са кръщавани само турци християни.

Църквата „Свети Георги Победоносец“ е жив духовен център. Към храма действат църковен хор и енорийски център, в който се провеждат занимания и лагери за деца от различни общности. 

В двора на храма е изградено и паметно място, където са събрани останките на неизвестни православни християни, което е израз на почит към миналото и паметта за вярата. 

Каменна чешма с образа на Свети Георги посреща местните жители и гостите на града, отбили се да запалят свещ и да разгледат храма. 

Централният действащ православен храм в Кърджали е обявен за паметник на културата с местно значение и се намира на ул. „Екзарх Йосиф I“ 13. І БГНЕС