Политическа подкрепа без съществени икономически ползи, съпроводена от спорадични културни връзки – така накратко може да бъде описан настоящият баланс в отношенията между руски представители и Република Сръбска.

Най-новият гост от Москва е Александър Грушко, заместник-министър на външните работи, отговарящ за европейските въпроси.

Според съобщения от кабинета на президента на Република Сръбска, на 21 април той ще проведе разговори с представители на властите в ентитета, ще посети строящ се сръбско-руски храм и ще участва във форум, посветен на геополитическите процеси в Европа.

Посещението има допълнителна тежест, тъй като Грушко е първият руски представител на това равнище, който посещава Република Сръбска от началото на руската инвазия в Украйна. През последното десетилетие визитите на руски представители в ентитета са били спорадични, но с ясно политическо послание.

От Москва нееднократно са отправяни сигнали за подкрепа към ръководството, оглавявано от Милорад Додик, като се подчертава значението на Дейтънското мирно споразумение и се призовава за премахване на Службата на върховния представител.

Руски цели в Босна и Херцеговина

Бившият посланик на Босна и Херцеговина в Русия Енвер Халилович заяви пред Радио „Свободна Европа“, че Москва с обявеното посещение „продължава да работи за дестабилизиране на политическата и сигурностната ситуация в БиХ“.

„Това е непрекъснат процес, който се осъществява по различни начини и на различни етапи – икономически, финансово, чрез влияние върху изборите. Това е част от политическия дневен ред на Руската федерация спрямо БиХ, но също така и част от нейната политика към ЕС“, посочва бившият дипломат.

Той предупреждава, че това посещение не е нещо ново, а поредно събитие в една последователност.

„Би било добре, ако същата делегация посети държавата БиХ и заяви, че подкрепя интеграцията ѝ в ЕС – тогава това би било добронамерено посещение. В сегашния си вид то представлява политическа диверсия в БиХ“, смята Халилович. Той допълва, че Европейският съюз също трябва да реагира на ситуацията.

„Очевидно е, че ЕС се намира в сериозна криза, така че е достатъчно поне да разпознае ситуацията адекватно, ако не може да предприеме действия“, добавя той.

Халилович отбелязва, че Вашингтон е предприел правилен ход, когато е накарал Додик да се откаже от предишни решения, което е довело до отмяна на санкциите срещу него. Въпреки това той предупреждава, че повторното им налагане остава възможно, тъй като в „поведението и политическите му действия в БиХ“ не са настъпили съществени промени.

Той също така подчертава, че посещенията, насочени към конкретна етническа общност в БиХ, „подкрепят политическата линия на Сърбия спрямо БиХ“.

„Това не само засилва сепаратизма, насърчаван от политическите структури на Република Сръбска, но и увеличава влиянието и легитимира ролята на Сърбия в същата посока в БиХ“, заключава Халилович.

Посещения на високо равнище

Високопоставени руски представители рядко посещават Баня Лука – най-големия град и административен център на Република Сръбска.

Повечето визити са на градско ниво – например посещението на представители на Главното управление на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация за град Москва в Министерството на вътрешните работи на ентитета през ноември миналата година. Баня Лука често се посещава и от представители на руските образователни и здравни институции, които работят с Университета в Баня Лука или Университетския клиничен център.

През последните десет години високопоставени руски представители са посещавали Република Сръбска три пъти.

Руският външен министър Сергей Лавров за последно посети БиХ през декември 2020 г., когато беше на официална визита в Сараево, но посети и Източно Сараево.

Две години по-рано, след визита в Сараево, Лавров беше в Баня Лука, където посети строителната площадка на сръбско-руски храм и културен център.

„Виждаме ангажираността на Додик към Дейтънското споразумение и един въпрос, който отдавна стои на дневен ред – освобождаването на БиХ от външно управление, за да може сама да определя бъдещето си“, заяви тогава Лавров.

Няколко месеца преди него Баня Лука беше посетена и от Валентина Матвиенко, председател на Съвета на федерацията на Русия.

Тя определи ентитета като „братска страна на Русия“ и подчерта, че Москва е против разширяването на НАТО в Европа.

По-чести посещения към Русия

Докато посещенията на руски представители в Република Сръбска са сравнително редки, визитите в обратна посока са значително по-чести.

Милорад Додик – както в качеството си на президент на Република Сръбска, така и като член на Президиума на БиХ – редовно се среща с руския президент Владимир Путин.

Тези срещи значително зачестиха след февруари 2022 г. и началото на руската инвазия в Украйна.

Оттогава Додик и Путин са се срещали общо девет пъти, като всички срещи са се провели в Русия. Додик обяви, че ще посети страната и по повод 9 май – Деня на победата над фашизма.

Депутати от Република Сръбска също често посещават Русия като част от парламентарни делегации.

Последното подобно посещение беше в средата на октомври, когато делегация на Народното събрание на Република Сръбска, водена от председателя Ненад Стевандич, посети Законодателното събрание на Санкт Петербург.

Русия и Република Сръбска: политика, нефт и газ
Руското икономическо присъствие в БиХ е най-силно изразено в петролния сектор. Държавната компания „Зарубежнефт“ притежава групата „Оптима“, която включва мрежата от бензиностанции „Нестро“, рафинерията в Брод и рафинерията в Модрича.

Властите на Република Сръбска, водени от Додик като министър-председател по това време, продадоха петролната индустрия на руски компании през 2007 г. за около 120 милиона евро. Ентитетът планира и газификация на около 20 общини с използване на руски газ.

Предвижда се изграждането на газопровод от Шепак край Зворник на източната граница между БиХ и Сърбия, откъдето влиза руският газ, до Нови Град в северозападната част на страната.

Европейската комисия вече предупреди, че този проект не допринася за намаляване на зависимостта на БиХ от руски газ.

Резултатите на Русия в областта на търговията с Република Сръбска остават скромни.

Според данни на Управлението за косвено данъчно облагане на БиХ за 2024 г., Русия заема 40-о място сред експортните пазари на ентитета и 18-о място по отношение на вноса.

Що се отнася до „меката сила“, тя е най-видима в религиозната сфера.

От 2018 г. в Баня Лука се изграждат сръбско-руски храм и културен център, частично финансирани от бюджета на Република Сръбска. Общата стойност на отпуснатите средства достига около 9,5 милиона евро.

В средата на 2024 г. в Баня Лука беше открит офис на руското посолство, разположен срещу сградата на правителството на Република Сръбска.

От 2012 г. в Националната и университетска библиотека на Република Сръбска функционира културният център на фондация „Руски свят“ – първият по рода си в БиХ, с цел популяризиране на руския език и култура. | БГНЕС

------

Радио „Свободна Европа“