Кой би могъл да предвиди, че пристигането на няколко десетки европейски войници за военно учение в Гренландия ще предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп?

Обитателят на Белия дом заплаши с допълнителни наказателни мита от 10% от 1 февруари на страните, които са разположили войски в Арктика – допълнителна такса, която може да се увеличи още повече, докато Съединените щати не придобият Гренландия, според него. Дания отвърна, че територията не е за продажба.

Бурната реакция на Вашингтон на разполагането на войски веднага предизвика безпокойство в европейските столици. Дали този жест, целящ да потвърди ангажимента на Европа да допринася повече за сигурността в Арктика, не беше погрешно интерпретиран като демонстрация на неподчинение на водещата световна сила?

Общо един британски войник, двама финландци, петнадесет французи, тринадесет германци и един норвежец се присъединиха към учението "Арктическа издръжливост“ на 15 януари  – военна разузнавателна мисия за сигурност в Арктика, предназначена да подготви евентуално по-голямо разполагане на съюзници от НАТО.

Критиките са широко разпространени в европейските политически кръгове.

"Посланието от Европа беше неясно, както и обосновката“, каза италианският премиер Джорджа Мелони, която се смята за съюзник на Доналд Тръмп. Освен това правителството ѝ не е изпратило войски в Гренландия.

"Рискът е инициативите на някои европейски държави да са изтълкувани като антиамерикански“, каза още Мелони.

Финландският президент Александър Стуб от своя страна говори за "недоразумение“, визирайки разполагането на офицери за връзка, които да "проучат“ възможностите за тренировъчна мисия в Арктика.

В частни разговори някои европейски дипломати смятат разполагането на войски – много от които вече са се завърнали от Гренландия – за малко провокативно.

"Втурването с войски може би не беше най-добрата идея за опит да се запази спокойствие“, каза един от тях пред "Файненшъл таймс".

„Лесно е да се разбере как Тръмп може да изтълкува погрешно това намерение. Посланието изглеждаше малко прекалено фино. Разбрахме, че намерението е да покажем, че се грижим за сигурността на Арктика. Но се опасяваме, че американският президент може да възприеме това като защита срещу него,“ казва друг дипломат пред изданието.

За датските власти обаче това разполагане на войски не е изненада. То следва месеци на безплодна дипломация с Вашингтон и отказа на американските власти да предоставят ясни гаранции относно намеренията си спрямо Гренландия. Ами ако тези демонстрации на сила бяха единственият език, който американският президент разбира?

За датския министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен "стратегията е ясна“: да поеме по-голяма отговорност за сигурността в Гренландия и околните райони, предвид експанзионистичните цели на американския президент.

"Фактът, че провеждаме това учение, беше съобщен съвсем открито, така че не изненада никого, дори американската администрация,“ каза той.

Изправена пред риска от насилствено превземане на територията на съюзник, Европа трябва да демонстрира своята солидарност, твърди бившият британски генерал Ричард Баронс.

"Това, което ще се случи след това в Гренландия, не е свързано с митата, а с бъдещето на НАТО“, твърди той.

Докато разполагането на подкрепления в Арктика вече беше разделящо сред 27-те държави-членки, сега американският отговор е този, който буди безпокойство: ще бъде ли заплахата от мита достатъчна, за да дестабилизира европейската подкрепа за Дания – и да обтегне допълнително трансатлантическите отношения? | БГНЕС