Горещата вълна, която претоварва болници из Европа, е поредно предупреждение колко опасни могат да бъдат екстремните температури за човешкото здраве.

Около 150 милиона души на континента са изложени на температури над 35 градуса.

Съобщава се за стотици починали по време на продължителната гореща вълна. Учените посочват, че подобни температури биха били „практически невъзможни“ без климатичните промени, причинени от човешката дейност.

Тази жега поставя организма под огромно напрежение и може да доведе до обезводняване, топлинен удар и смърт.

Непосредственият ефект

Когато температурите се повишат, тялото се опитва да запази нормалната си температура около 37 градуса.

Сърцето започва да работи по-интензивно, а изпотяването помага за охлаждане на кожата, която е първата защитна линия на организма срещу жегата.

Кръвоносните съдове в кожата се разширяват, за да отделят топлина.

Понякога обаче тези механизми не са достатъчни.

Когато жегата надделее над естествената терморегулация, се появяват ранни симптоми като умора, главоболие, повишена температура и нарушения на съня.

Обезводняване

Обезводняването настъпва, когато организмът губи или използва повече вода, отколкото приема.

Това нарушава кръвообращението и може да лиши част от органите от кислород.

При тежко обезводняване може да се стигне до отказ на жизненоважни органи, включително бъбреците.

Рискът е особено висок за възрастните хора, които често усещат по-слаба жажда, както и за децата и бебетата, които зависят от грижите на други хора.

Бременните жени също са по-застрашени. Екстремната жега се свързва с по-висок риск от преждевременно раждане и други усложнения.

Топлинен удар

Когато тялото вече не може да спре повишаването на температурата си над 40 градуса, настъпва топлинен удар. Това е потенциално смъртоносно състояние и най-тежката форма на заболяване, свързано с жегата.

За да пести вода, организмът спира да се поти, а урината потъмнява.

Лошото здравословно състояние, диарията, температурата, някои лекарства и алкохолът също увеличават риска от топлинен удар.

Най-уязвими отново са възрастните хора, децата под 5 години и хората с отслабена имунна система.

Здравите възрастни също не са защитени. Интензивното или продължително физическо натоварване в жегата, като тичане или работа на открито, също може да доведе до топлинен удар.

По време на сегашната гореща вълна във френските спешни отделения постъпват и млади хора с топлинен удар.

„Виждаме млади спортисти в критично състояние, в интензивни отделения, а понякога и със сърдечен арест след топлинен удар, предизвикан от физическо натоварване“, заяви пред АФП френската лекарка от спешно отделение Агнес Рикар-Ибон.

Горещите вълни са особено опасни и за бездомните хора, които няма къде да се скрият от жегата.

Влошаване на други заболявания

Колкото по-дълго продължи една гореща вълна, толкова по-опасна става тя.

Екстремните температури могат да влошат състоянието на хора със сърдечни и дихателни проблеми, хронично бъбречно заболяване, хронична обструктивна белодробна болест и диабет тип 2.

Когато организмът вече не може да издържа на жегата, тези заболявания могат бързо да се обострят.

При внезапно влошаване на симптомите лекарите препоръчват незабавно да се потърси медицинска помощ.

Опасни нощи

Учени предупреждават и за т.нар. тропически нощи, когато температурата не пада под 20 градуса.

Части от Европа преживяха поредица от такива нощи тази седмица, а Франция отчете най-горещата нощ в историята си.

Когато „няма никакво облекчение и тялото не може да се охлади, това става много опасно за здравето“, заяви пред АФП изследователката на топлинния стрес Ребека Емертън.

Влажността, слънчевото греене и липсата на вятър също засилват топлинния стрес. Учените предупреждават, че той се увеличава рязко в световен мащаб заради климатичните промени.

Има предупреждения, че сегашната гореща вълна може да се окаже по-тежка от тази през 2003 г., когато в Европа загинаха над 70 000 души.

Какво да правим

По време на горещи вълни хората трябва да пият много вода и да се опитват да стоят на хладно.

Препоръчва се да не се излиза навън в най-горещите часове на деня. Жилището трябва да се пази прохладно чрез затваряне на прозорци, щори и завеси.

За понижаване на телесната температура помагат хладни душове и престой в климатизирани или по-хладни помещения.

Физическото натоварване и употребата на алкохол трябва да се избягват. | БГНЕС, АФП