През 2026 г. се навършват 320 години от рождението на големия американски общественик, учен, държавник и дипломат Бенджамин Франклин, който е роден на 17 януари 1706 г. в град Бостън. По този повод Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ организира изложба, посветена на Франклин и неговото влияние върху Възраждането в България, предаде репортер на БГНЕС.

„На пръв поглед Бенджамин Франклин няма нищо общо със страната ни, той дори не е посещавал българските земи, които през ХVІІІ век са част от Османската империя. Американският мислител има много добри контакти с Франция и Великобритания, но това, което го прави популярен у нас след смъртта му, са неговите книги“, заяви авторът на изложбата доц. Християн Атанасов, главен архивист в отдел „Ориенталски сбирки“ при Националната библиотека.

Бенджамин Франклин става известен в България със сборника „Алманах на бедния Ричард“, който издава в Филаделфия от 1733 г. до 1758 г. в голям тираж за времето си – 10 хиляди броя годишно. Алманахът е харесан от един от нашите възрожденски дейци Гаврил Кръстевич и излиза през 1837 г. под заглавието „Мудрост добраго Рихарда“. 

„Оттогава популярността на Франклин, колкото и невероятно да звучи, расте лавинообразно. През Възраждането се публикуват много статии за него, а Стефан Бобчев издава негова преводна биография“, разказа доц. Атанасов.

Алманахът съдържа практична философия за живота, която е близка до съзнанието на възрожденския българин. „Това е брошура със стихове, описание на планети и на времето, кратки стихове и афоризми, призоваващи към активна трудова дейност. Например, работи здраво от сутринта, недей да пиеш от обяд и др. Налагането на култа към труда се харесва от възрожденските ни книжовници и се пренася като идея на наша почва“, обясни доц. Атанасов. 

През Възраждането контакта на българите със САЩ не се ограничава само до съчиненията на Франклин. Американското влияние по нашите земи е разнопосочно, като най-силно е по линия на протестантските мисионери, които откриват българите за САЩ. Те имат едно изключително сътрудничество с възрожденските ни книжовници. 

„Благодарение на финансирането, осигурено от американските мисии, са преведени на новобългарски език частично Библията от Неофит Рилски през 40-те години на ХІХ век. Първото цялостно издание на Библията също е преведено от американски мисионери заедно с Петко Славейков. Тя излиза през 1871 г.“, заяви архивистът.

Огромно е значението и на американските училища в Пловдив, Самоков и на прочутия Робърт колеж в Цариград за обучението на българския елит. 

Освен културните контакти има и много любопитни стопански връзки. 

„През 1876 г. във Филаделфия се провежда световно изложение, което получава голям отзвук на Балканите. На него са представени голямо количество стоки от българските земи. В османските документи се изброяват стоките, които отиват на изложението и че не трябва да бъдат обмитявани“, заяви доц. Християн Атанасов.

Изложбата за Бенджамин Франклин и българо-американските културни и духовни връзки през ХІХ век може да бъде разгледана свободно от всеки желаещ във фоайето на Националната библиотека до 12 февруари 2026 г. І БГНЕС