Използвали сме едва 11% от капацитета на договора с „Боташ“. Това заяви министърът на енергетиката Жечо Станков, предаде БГНЕС.

Енергийният министър придружава премиера Росен Желязков на международната конференция за Украйна, която се провежда в италианската столица Рим.

Министър Станков коментира темата с „Боташ“. Той припомни, че още като председател на парламентарната комисията за установяване на всички факти и обстоятелства по въпроса е съставил доклад, от който става ясно, че българската държава на ежедневна база плаща над милион лева на ден за този договор. 

Това, което заварих е, че едва 11% от капацитета на този договор е бил използван или с други думи на всеки 100 лева, които сме плащали за капацитет едва 13 лева са били ползвани за реален пренос на капацитет и на газ през мрежата, подчерта енергийният министър. 

Той увери, че към момента се търсят всички възможности за облекчаване на икономическите ефекти. 

Разбирайте да купим по-евтин газ, за да може високата цена на преноса да бъде неутрализирана, но това не прави договора по-успешен, посочи Станков. По думите му тази огромна сума тежи изключително много на българската енергетика. 

Към момента над 500 милиона лева са фактурирани на „Булгаргаз“, а едва 100 млн. лева е физическият капацитет, който е използван от капацитета на „Боташ“, добави министър Станков.

Договорът с „Боташ“ е сключен на 3 януари 2023 г. от служебното правителство на премиера Гълъб Донев, което беше назначено от президента Румен Радев. „Историческото“ споразумение, както беше наречено, беше подписано от тогавашния директор на „Булгаргаз“ Деница Златева и директора на „Боташ“ Бюрхан Йозджан. Президентът Радев каза тогава, че документът е резултат от договореностите, постигнати на негова среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган месец по-рано.

Договорът е за достъп до терминалите за регазификация на втечнен природен газ и последващия му пренос до България за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2035 г. - цели 13 години.

Договорът задължава страната ни да плаща на своя югоизточен съсед около 500 хиляди долара дневно такса за този достъп и пренос по турската инфраструктура. При това тази такса се дължи независимо от това дали ние доставяме „синьо гориво“ или не. Освен това цените на таксите подлежат на индексация заради инфлацията, а както знаем през последните години тя върви изключително и само нагоре, което допълнително товари държавата ни в лицето на „Булгаргаз“. І БГНЕС