Ново проучване показва, че чатботовете с изкуствен интелект могат да се представят наравно или дори по-добре от хората при отделни задачи за креативност, но същевременно генерират силно сходни отговори помежду си, съобщава „PsyPost“. Резултатите насочват към риск широко използване на подобни системи да доведе до ограничаване на разнообразието от идеи.

Изследването е проведено от учените Емили Уенгър и Йоед Н. Кенет, които си поставят за цел да разберат как големите езикови модели влияят върху разнообразието на човешкото мислене. Тези модели стоят в основата на популярните AI чатботове и функционират чрез предсказване и генериране на текст на база подадени от потребителя заявки.

Големите езикови модели представляват сложни компютърни системи, обучени върху милиарди изречения от книги, статии и интернет страници. Чрез анализ на тези данни те усвояват закономерности и връзки между думите. При получаване на заявка моделът изгражда отговор, като изчислява най-вероятната следваща дума във всяка стъпка.

Емили Уенгър, асистент-професор в Университета „Дюк“, отбелязва, че повечето съвременни модели се обучават върху сходни масиви от данни, събрани от интернет, което предполага наличие на общи характеристики в техните резултати. Тя поставя въпроса дали това води до еднаквост в отговорите и какви са последствията от това.

В изследването участват 102 души, набрани чрез онлайн платформата Prolific, както и 22 различни езикови модела, разработени от компании като „Гугъл“, „Мета“ и „ОупънЕйАй“. На всички участници са поставени три стандартни задачи за вербална креативност.

Резултатите показват, че отделните езикови модели се представят на нивото на средния човек или малко над него. Разгледани самостоятелно, техните отговори изглеждат оригинални. При съпоставка между различните модели обаче се открива ясно изразена еднородност.

Във всички задачи моделите генерират значително по-сходни отговори в сравнение с хората. Чатботовете често използват припокриващ се речник, което води до силно унифицирани резултати, като този ефект е още по-изразен при модели, разработени от една и съща компания.

Уенгър признава, че е очаквала известна степен на сходство, но е била изненадана от мащаба му.

Изследователите правят опит да увеличат разнообразието чрез промяна на т.нар. „температура“ – параметър, който контролира степента на случайност при генериране на текст. По-високите стойности водят до по-разнообразни отговори, но бързо се стига до несмислени и неадекватни резултати, които не отговарят на изискванията за креативност.

Друг подход включва промяна на инструкциите към моделите, като им се задава да мислят по-нестандартно. Това води до леко подобрение в индивидуалната оригиналност, но не решава проблема с общата еднородност.

Изводите сочат, че използването на генеративен изкуствен интелект за генериране на идеи или решаване на проблеми може да ограничи обхвата на човешката креативност. При масово прилагане съществува риск от значително стесняване на разнообразието от концепции.

Уенгър подчертава: „Ако използвате AI чатботове за творчески задачи, резултатите вероятно ще бъдат много сходни с тези, които би получил друг потребител, дори при различен инструмент. За наистина уникално съдържание е по-добре да се избягва разчитането на такива системи.“

Изследователите отбелязват и ограниченията на анализа. Оценени са само конкретни вербални задачи, което означава, че резултатите може да не важат за всички форми на творчество, като например визуално изкуство или музика.

Тествани са единствено търговски модели, които са обучени да спазват строги правила за безопасност и комуникация, което също може да влияе на поведението им. Възможно е необработените версии на такива системи да показват различни характеристики, макар че те не са достъпни за масовите потребители.

Бъдещи изследвания ще се насочат към други аспекти на креативността, като плавност и гъвкавост, както и към разработване на инженерни решения за ограничаване на наблюдаваната еднородност. | БГНЕС