В продължение на две седмици в южния щат Рио Гранде до Сул се изсипаха дъждове в такова количество, което се случва само веднъж на 100-250 години. Това се посочва в проучване, публикувано от групата World Weather Attribution (WWA).

Наводненията в края на април и началото на май потопиха градове, ферми и международно летище, като засегнаха повече от 90 % от обширния щат, чиято площ се равнява на тази на Обединеното кралство.

В резултат на бедствието загинаха 172 души, а около 600 000 души бяха разселени.

Изследователите изчисляват, че изменението на климата е направило случилото се повече от два пъти по-вероятно и с около шест до 9% по-интензивно, предаде АФП.

Освен това явлението Ел Ниньо е направило валежите между 3 и 10% по-интензивни, заяви световната мрежа от учени, която оценява връзката между екстремните метеорологични явления и изменението на климата.

„Тези наводнения ни показват, че светът трябва да бъде подготвен за толкова екстремни събития, че те не приличат на нищо, което сме виждали досега“, каза Мая Валберг, консултант по климатичните рискове в Климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец.

Реджина Родригес, изследовател от Федералния университет на Санта Катарина, заяви, че дори когато Ел Ниньо е във фаза на отслабване, както е в момента, то може да бъде изключително опасно.

От четирите най-големи наводнения, наблюдавани някога в регионалната столица Порто Алегре, „три са се случили през последните девет месеца.

Фалшиво чувство за сигурност

Рио Гранди ду Сул е особено уязвим на наводнения, тъй като регионът е покрит с подобна на вена мрежа от речни системи.

Порто Алегре е разположен на брега на езерото Гуайба, където се събират пет реки, преди да се вливат в най-голямото сладководно езеро в Южна Америка - Лагоа дос Патос.

Въпреки това до 2023 г. градът не е бил свидетел на голямо наводнение от шест десетилетия.

Това може да е приспало жителите с фалшиво чувство за сигурност, обясни Мая Валберг, консултант по климатичните рискове в Климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец.

Широкообхватната система за защита от наводнения в Порто Алегре, изградена след наводненията през 1941 г. и 1967 г., е проектирана да издържа на нива на водата до шест метра. Според Валберг обаче липсата на поддръжка е довела до това, че защитната система е станала неефективна над 4,5 метра.

Критикувана от жителите като грозна и блокираща гледката им към езерото, през последните години имало призиви системата да бъде демонтирана.

Предупреждения са издадени седмица преди наводнението, но те вероятно не са достигнали до всички и „обществото може да не е разбрало сериозността на очакваното въздействие“, каза Валберг.

Учените казаха, че обезлесяването в полза на селското стопанство и бързата урбанизация на градове като Порто Алегре също „влошават въздействието“.

22 на сто от местната растителност на щата е изгубена за по-малко от четири десетилетия - голяма част от нея е превърната в соеви насаждения.

Най-малко 240 неофициални селища, 80 местни села и 40 общности, които са дом на потомци на поробени африканци, са били сериозно засегнати.

„Прилагането на политики, които правят хората по-малко уязвими, увеличаването на защитата срещу наводнения и възстановяването на естествените екосистеми за буфериране на въздействието на проливните дъждове са някои от начините, чрез които правителствата могат да избегнат човешките смъртни случаи и да ограничат щетите от тези събития“, подчерта Валберг. | БГНЕС