Стоим ли на ръба на „виртуалните ваканции“?

Ерата на всеобхватното навлизане на изкуствения интелект вече е тук. Той прониква във всяка сфера – интернетът се пълни с AI съдържание, социалните мрежи се превръщат в бойно поле между ботове, а дори четките за зъби вече работят с изкуствен интелект.

Работещите в творческата сфера са скептични към разпространението му и недоволни от начина, по който технологията се използва за създаване на „изкуство“. Тя обаче вече се пресича и с туристическата индустрия, но не е ясно доколко AI може да допринесе за истинското пътуване и приключение.

Сега, паралелно с развитието на добавената реалност, AI ни приближава до нещо наистина ново: ера на „пътувания“ от дивана — фалшиви ваканции, които лишават човека от истинското преживяване. Показването на един нов свят през очите на друг човек винаги е било част от туристическите разкази. Най-добрата пътеписна литература кара читателя да усеща енергията на мястото, да „види“ и „помирише“ всичко. Документалните филми вършат същото, а YouTube направи всяка дестинация достъпна за публиката в глобален мащаб.

Магията е в усещането, че наистина вървиш по тези улици: отклоняваш се от маршрута, откриваш скрити кътчета случайно. Сега обаче AI издига виртуалния туризъм на ново ниво. Абу Даби рекламира Обединените арабски емирства чрез потапящо изживяване в лондонската Outernet – огромно дигитално пространство, където можеш да „посетиш“ джамията Шейх Зайед, без да се сблъскаш с реалните въпроси за това как се третират служителите в хотелите. Тази технология повдига редица етични въпроси: ще донесе ли ползи за местните хора и бизнеси, или парите отново ще се концентрират у технологични гиганти? Привържениците ѝ ще говорят за устойчивост и намаляване на полетите, но това звучи по-скоро като удобен маркетингов аргумент, отколкото като реална причина за разработване на технологията.

Някои биха казали, че това не се различава от гледането на любим ютюбър, който обикаля Китай или пазарите на Тунис. Но разликата е огромна: техните видеа предават истинската атмосфера, историята на града, нюансите, които оформят сегашния му облик — а не полиран, PR-приятелски мираж.

Докато истинският пътеводител в Париж ще ти разкаже за аромата на прясно изпечен хляб в определена улица, а разходката през кръстовището в Шибуя, Токио, ще ти даде усещане за клаустрофобия, виртуалните ваканции нямат тази човешка връзка. Те представят пътуването без всичко, което го прави толкова важно за човешкото преживяване.

Случайните срещи — разговори с непознати в далечен бар, снимки с възрастни китайци, ритане на топка с деца, без да имате общ език — това създава спомените. Без човешкия елемент пътуването се изпразва от смисъл. Виртуалните ваканции трябва да бъдат отхвърлени на всяка цена. | БГНЕС

---

Коментар на Сам Фарли, колумнист на „Futurism“