Той е варненец и живее край морето, на няколко крачки от вълните, в пъстра, уютна къща с онзи чаровен творчески безпорядък, в който всичко е направено от собствените му ръце.

Сутрин става рано, лови риба, влиза във водата с водното си колело, а после се връща, за да нахрани Спиро - малко пале, спасено от улицата, и своята чайка, прибрана със счупено крило. Говори спокойно, усмихва се често, слуша внимателно - това е човекът, който десетки пъти е рискувал живота си, за да оживеят най-зрелищните сцени в българското, а и в чуждото кино.

Иван Тончев е каскадьор № 1 на България - с над сто филма зад гърба си, дубльор на Силвестър Сталоун и Джейсън Стейтъм, рекордьор на Гинес, а днес – продуцент и учител на ново поколение каскадьори. Повече от четири десетилетия след първата му поява на снимачна площадка, той все още живее с адреналин в гърдите си.

„В кръвта ми е. Каскадьор пенсионер няма. Докато може човек, играе“, казва пред БГНЕС той с кротка усмивка. В думите му няма поза, нито самохвалство - само спокойна увереност.

Всичко започва почти като сцена от стар български филм - с един москвич, група хлапета и жена, която случайно минава покрай тях. „Това е 1969 година. Спира един москвич и една жена вика: ‘Момчета, какво правите тука?’ Казваме ѝ: ‘Тук живеем и играем по цял ден.’ А тя пита: ‘А искате ли да се снимате в един филм?’ Казваме – ‘Да, може!’“

Тогава е десетгодишен. „Каза ни: ‘Утре в 10 часа.’ Добре. И снимат. На един катер се качват работници, а нае на вълнолома се бием, играем. В кадър сме. Три дена снимахме. Към трийсет лева ни дадоха. Тогава това бяха страшно много пари.”

Филмът се оказва „На всеки километър“. „После, като излезе филмът, целият клас гледа и вика: ‘Ей го, Иван!’ И тогава се запалих да се снимам. После вече много продукции идваха във Варна и аз сам отивах на обяви, на проби. Избираха ме, снимах се. Така започнах.“

Киното се превръща в негова мечта, а умения не му липсват. Още от дете Иван е свързан със спорта. „От малък съм бил спортист, занимавал съм се с много тежки спортове. Жокей бях, колоездач бях в Черно море – Варна, в националния отбор. Имам основата.“

С усмивка си спомня и как на десет години вече е бил републикански шампион по скокове във вода. Разказва как е скачал от “най-високото”: „Големите все се сърдеха, защото те скачаха от средните нива, все ме биеха, защото аз скачах от най-отгоре. Не че съм смелчага - просто преодолявам страха.“

След редица участия като статист, съдбата отново се намесва - този път почти случайно. „Една среща в един влак промени всичко“, спомня си Иван. „Идва един човек с чалма, с такава старовремска шапка. Аз го питам: ‘Вие от къде сте?’ А той ми казва: ‘Ние сме каскадьори. Снимахме един филм, сега се прибираме за София.’ Търсеха четвърти човек за карти във влака.“

Тончев се усмихва: „Казах им - ‘Аз ще играя карти’. Така започнахме да си говорим. Разбрахме се, че ще отида на проби. Бях им казал, че се занимавам с коне, с много спортове, че обичам риска. И после ме взеха да участвам във филм. ‘Капитан Петко Войвода’ ми е първият филм.“

След това идват „Осъдени души“, „Хан Аспарух“, „Комбина“, „Величието на хана“, „Константин Философ“, „Октопод“ със Стефан Данаилов и още десетки продукции.

„Тогава българското кино беше в разцвет. На година сме правили по няколко филма. ‘Хан Аспарух’ го правихме 11 месеца, предвиден беше за три години. Излезе точно за 1300-годишнината на България. И така си продължих.“

С годините Тончев става име, което се търси и в чужбина. Работи по руски, полски, чешки, френски и американски продукции. Дублирал е Силвестър Сталоун и Джейсън Стейтъм в холивудски продукции. „‘Непобедимите 3’ снимахме във Варна. Те са съвсем обикновени, много обикновени хора - няма при тях такова надуване, величаене. Много са земни, много добри. Но има строга дисциплина - на терена всичко се прави от-до, всичко е стиковано, нямаме право на грешки.“

„Разликата между нашите и чуждите продукции е много голяма. Българските продукции не са високобюджетни, но ние не го правим специално за пари, нас това не ни интересува,” споделя Иван. 

Да бъдеш каскадьор четиридесет и пет години означава не само да можеш да падаш, но и да знаеш кога да спреш. „Имало е случаи, когато преди изпълнение нещо ми подсказва и казвам: стоп, до тук съм. И не рискувам.“

Един от онези моменти е по време на снимки в Гърция, в американска продукция с Бърт Рейнолдс. „Трябваше да дублирам един актьор, който с оръжието бяга, стреля и стъпва на мина. Мината го изстрелва. Имаше специални устройства, пневматика, трамплини. Стъпвам на трамплина, изхвърля ме на четиридесет метра, падам на кашони. Всичко беше окей на репетицията. Но на следващия ден просто нещо ми подсказа, казах: няма. Сложихме тежест на моите килограми, тогава бях около 70. И не се получи. Просто нещо ми каза, че няма да стане.“

Тончев признава, че не може да изброи всички случаи, в които се е изправял лице в лице със смъртта. „Може би над 20-30 пъти… Правим каскада с кола - трябваше да се блъсне в стена и тогава да се взриви. Техникът направи грешка и я взриви когато не трябва. Щяхме да изгорим като пилци. Малко остана, разминах се със смъртта, както се казва.“

Преди всяка каскада има свой ритуал: „Имам един кестен, който го вземам, стискам го и си мисля хубави неща. Просто ми подсказва по някакъв начин какво ще стане.“

Една от най-запомнящите се страници в живота му е свързана с рекорда в книгата на Гинес. „Рекордът на Гинес е преди 32 години - на 7 август, седмицата на морето във Варна. Правих го с метални ски, захванати за багажника на автомобил. В продължение на един километър трябва да развием определена скорост. Старият рекорд е 124. Аз предния ден на тренировка го направих 130 км. Само веднъж съм пробвал, защото е много опасно. Аз го направих със 160 км в час. Само се държа, не съм вързан… в продължение на километър съм изминал със 160.”

Казва, че приоритет са му каскадите с автомобили, а и той самият е професионален автомобилен състезател. „Автомобилен състезател съм - на стари години ги бия…“, смее се.

След години пред камерата Тончев решава да предаде опита си със създаването на собствен каскадьорски клуб “Автородео каскада Иван Тончев”. „Направих си клуб - първият частен каскадьорски клуб. Сформирах група и ги обучавам и участваме във филми.”

„Те младите имат интерес, но този интерес е по-голям от възможностите. Всеки като гледа филм и си казва, че е лесно. Не е така. Това е много сложна работа. Много тренировки, много тънкости има в този занаят. Не е само желанието.”

Днес в клуба тренират около 12 души, а петима подготвя за голямо участие във френска продукция. Споделя, че и жени се осмеляват да се включат в групата. 

Освен че обучава, Тончев вече и продуцира. „Седем филма съм направил досега - игрални, пълнометражни, и един сериал от шест серии, който в момента е пред продажба.“

Сред реализираните проекти е сериалът, в който се разказва за вирус, идващ на Земята - замислен преди пандемията, но пророчески близък до реалността.

Планира следващият му филм да бъде модернизирана продукция за Хитър Петър. “Ще внесем Хитър Петър в съвремието. Той пак ще си бъде на магаре, а турците - на тротинетки.”, смее се. 

Иван Тончев продължава да живее в ритъма на киното, но когато камерите угаснат, животът му се връща към обикновените радости край морето.

На въпроса как прекарва един свой обикновен ден, отвръща: „Сутрин ставам рано. Ако вечерта няма риба - сутринта хващаме риба рано-рано. Имам юрдечки - храня ги. Имам две кучета и един гларус - от малък си го гледам, защото му беше счупено крилото.”

Когато не е зает с работа, влиза в морето с водното си колело или ремонтира нещо в дома си. „Яхтата правя сега. При хубаво време ще я тествам.” Обича да готви, да прави ракия, да се разхожда и да прекарва време с приятели. „Постоянно имам гости. Разходка с лодка вечер и така. Нищо особено.” І БГНЕС