Концертът на сръбската поппевачка Цеца Величкович в македонския град Велес е взривил публиката. Този път не от бурни аплодисменти, каквито е имало в началото на концерта.

В края на баналното шоу, певачката се обвила с българския трибагреник. И настъпва суматохата – негодувание, освиркване и цинични подвиквания. Системно дресираният в антибългаризъм средностатистичен гражданин в Повардарието е разгневен от появата на символа на българската държавност и реагира по навик, насила изместил истинската му същност.

В един македонски портал обаче се появи  информация, че знамето е подарено на Цеца в Пловдив  от някаква нейна почитателка с надпис, че я обича…Колко е вярно това е друг въпрос. И още по същественото: популярен македонски певач, на име Никола Станишич, явно със сръбски произход, който присъствал на концерта, не повярвал на „патриотичните“  изблици на публиката и извикал на висок глас:“ Што се буните  за знамето, половината од вас овде имате бугарски пасоши. Срамота!“

Случайно ли във Фермана за църковна независимост от 28 февруари 1870 г. на турския султан Абдул Азис II Велес е споменат като град, в който се предвижда да има български владика!? Дълбоките корени на българщината там карат новите власти в Скопие след 1944 г. да отделят специално внимание на този град. Характерен в това отношение е докладът на тогавашния партиен шеф Лазар Колишевски, изнесен по повод 100-годишнината на велешката гимназия през 1958 г.  Разбира се, и името на града тогава е „украсено“ с прибавка и става Титов Велес. Заглавието на доклада е „Историjа, стварност, аспирации“, издаден и в отделна книга. Целта на Колишевски , както и на днешните му последователи, е да внуши на присъстващите, че те нямат нищо общо с  българите, че българите са асимилатори на македонския народ и рушители на неговата „национална“ самобитност.

Вече повече от 80 години този политически рефрен се повтаря от сутрин до вечер, по цялата територия на държавата, за да се набива в главите на малки и големи и да ги превръща в автоматизирани роботи с програмирани движения, мислене и действия.

Последните изяви на президента ГорданаСиляновска – Давкова и  на премиера са неопровержимо доказателство за превръщането на мисловните процеси в механизирани реакции на роботи. Роботи, в които са заложени  предварително етноидеологизирани схеми, които те могат да повтарят безкрайно…Днес роботизираните реакции на президента и премиера имат нов нюанс – освен сатанизирането на българите и България, на тяхната „прецизна“ критичност са подложени и шефовете на ЕС. Каква пустиня! От Колишевски до сегашния премиер на РСМ каква промяна. Все една и съща песен, вдъхновяваща посредствеността и затъпяваща мисленето…

Колко истински звучи поплакът на възрожденеца от Велес Йордан Хаджиконстантинов – Джинот: „Болгарин е любител на всякое добро. Болгарин е срамота да се отрекува от своя род и язик…Аз сам болгарин, плачам за вашите изгубени  болгари…“( „Цариградски вестник“, бр.44, 1855 г. )

Битката между заблудите и истините продължава…I БГНЕС 

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Неговият анализ е написан специално за БГНЕС.