Нашата основна цел е да поддържаме публичната дискусия по темата върховенство на закона, защото тя е важна за бизнеса и за обществото. В сегашно време върховенството на закона, правовата държава, правоприлагането са много по-ключови за привличането на инвеститори.

Това заяви Иван Михайлов, главен изпълнителен директор, АТК по време на представянето на доклада на Американската търговска камара в България за върховенството на правото и бизнес средата нас, предаде репортер на БГНЕС.

Михайлов посочи, че за Американската камара темата за върховенството на закона е дълбоко залегнала в тяхната ценностна система и цели.

Адвокат Омуртаг Петков, председател на Комитет „Върховенство на закона и законодателни реформи“ на АТК коментира, че имат подкрепа за усилията им от различни организации. “За нашите членове и за бизнеса в България, административната и правна тежест, която всеки бизнес понася има своята цена, която се измерва в разходвани средства, време, усилия, пропуснати възможности. Всяка стъпка в посока подобряване на правната система и правната среда ще доведе до подобряване на бизнес средата и на обществената среда“, посочи той. Петков добави, че си поставят и още една цел, а именно правно издържана защита на частната собственост.

Докладът на Американската камара включва четири анализа от изтъкнати юристи в България, които изследват четири групи от проблемите, касаещи бизнес средата и върховенството на правото у нас.

Разработката „Изисквания на върховенството на закона и проблемите на административното правосъдие в България“ представи доц. д-р Христо Христев, СУ „Св. Климент Охридски“. Според него уредбата на Закона за съдебната власт и начинът, по който се прилага крие рискове от това процедурите свързани с назначаване и атестиране на магистрати, административни производства, да произтичат по начин, който поставя под въпрос независимостта на съда. “Особен проблем представлява уредбата на командироването на съдии в частност в административните съдилища. Инструментът на командироването на съдии се използва, за да бъде в някаква степен упражнявано, противоречащо на правната уредба, влияние над конкретни производства, които стигат до ВСС. На второ място мисля, че друг проблем, на който трябва да се обърне внимание е какви са дефицитите на уредбата по отношение на формирането на отделения и състави по отношение на разпределянето на дела към отделенията и съставите в частност във ВСС”, поясни той. Христев каза, че в рамките на неговия анализ са представени примери, с които се илюстрира, че съществуват дефицити в правната ни уредба и те не са просто абстрактни рискове пред пълноценното прилагане на правната уредба в България, а разкриват аномалии в конкретни производства с особено значение за обществото. “Илюстрирал съм как тези аномалии засягат ефективността на прилагането на правото на ЕС в България”, поясни той.

Разработката „Анализ на проблемите с държавните такси по граждански дела“ представи гл. ас. д-р Анастас Пунев. Той коментира, че държавните такси върху материалния интерес са в размер на 4%, но няма никакви други критерии. “Трябва да има някакви критерии, доколкото обвързването на достъпа до правосъдие с материални интереси е един произволен, хаотичен и необективен критерии.Това се поставя все повече и на все повече различни ъгли. Имаме все по-ясните стандарти, които идват от КС, но и от Европейския съд за правата на човека”, каза той и добави, че вече имаме и ясния проблем в рамките на ГПК, защото и достъпа до правосъдие и равенството на страните е много силно накърнено именно заради тези 4 %. Пунев заяви, че има и сериозно неравенство и заради различните видове казуси. “И към момента има хипотези, по които няма държавна такса по някои производства, където липсата на такси пък води до злоупотреби. Ние сме много уникални в сферата на държавните такси, доколкото тези 4% са един пилотен проект на европейско и световно ниво, доколкото подобен тип такси няма никъде другаде”, смята той. По думите му ние нямаме диференцирани видове граждански процес. “Трябва да има диференция на държавните такси. Уредбата на държавните такси превръща съда в единственото и най-добре печелещо държавно предприятие”, категоричен е той.

Темата „Защитата на правото на частна собственост в светлината на законодателството за конфискация в Република България“ представи адв. Георги Атанасов. Той коментира, че по темата за конфискацията и нейната неправомерност има известна динамика от момента, в който е започнало създаването на доклада и в сегашния момент в няколко посоки. “Първо както всички казвахме, че понятието незаконно придобито имущество е едно неопределено понятие, което позволява абсолютен административен и частично съдебен произвол при определяне на съдържанието му, се оказа че сме били прави - законодателят в продължение на 12 години се прави, че това не се отнася за него и че той не може да схване какво иска публиката от този закон. Преди 3 месеца Европейския съд за правата на човека каза на България, че правителство се е провалило в опита да се провали да обясни какво е незаконно придобито имущество и как отнемането на незаконно придобито имущество може да бъде легитимна цел на закона”, каза той. Атанасов коментира, че нито едно дело от 2012г. няма образувано пред Комисията по административните наказателни постановления. “Второ - след като редуцира по този начин легитимната цел Европейския съд за правата на човека, практически зачеркна половината от практиката на Комисията”, уточни той.

Темата „Какво е необходимо да се промени в наказателното правосъдие“ представи Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд. Янкулов посочи, че е проследил няколко аспекта, сред които е как да бъде уреден ВСС, но подчерта, че според него трябва да се коментират и правомощията на органите в системата и необходимият баланс, който трябва да се търси между тях. Според него всяка една реформа на каквото и да е трябва да бъде предшествана от културна промяна. “Дори и да имаме най-перфектно разписаните правила това само по-себе си няма как да доведе до тяхното адекватно прилагане”, смята той. Той посочи, че безспорна ценност, която е била прокарана с конституционните промени е свързана с по-голяма независимостта на съда. По думите му разделянето на ВСС е изиграло ключова роля на това. Янкулов коментира, че чрез постигане на мнозинство от съдиите в този управляващ съда орган (Съдийска колегия) се постига европейския стандарт за независимост, но по думите му трябва да имаме предвид, че тази независимост прокламирана на книга може да се обърне и да се изроди в безконтролност на този управляващ съда орган. По отношение на прокуратурата, според него промените в Конституцията са дали по-голямо значение при управлението на политическата или обществената квота в Прокурорския съвет. “Това крие рискове от политическо влияние. То би могло да бъде редуцирано по начина, по който биват номинирани и избирани членовете”, смята той. /БГНЕС