21-годишният щангист беше заявил 130 килограма за първото движение, но в последствие стартовата му тежест беше увеличена на 134 килограма. Той не можа да се справи с нея в първите си два опита, а при третия опита със 135 килограма, но отново не успя.

"Бях подготвен добре. Имаше една тънкост. А, именно, че подиумът беше хлъзгав, което доста ме разколеба. И технически и всякак. Общо взето това беше най-големият ми проблем. Загрях със 130 кг. От там-нататък всичко вече е история", връща се към Париж Иван Димов.

"По принцип можехме да се оплачем от пода, но едва ли щеше да има резултат. Другите щабове също си замълчаха, макар че едно от момчетата се контузи доста тежко. Опита да направи ножица, хлъзна се и пострада. Остана без медал. А досега три пъти е бил на стълбичката. Свършен факт, не можеш да върнеш нещата назад. Пет нули в една категория... Кофти се развиха нещата, но това е положението", продължава той.

"Най-напред искам да кача категория, защото за тази, която се състезавам сега съм доста висок. Лесно се получават травми. На тренировка изхвърлям 143 кг. Редно е да изхвърляш около 30 килограма отгоре, аз правя около 20. На състезания изхвърлянето ми е по-силното движение, но пък аз лично се чувствам по-добре на изтласкване", споделя Димов.

"Карлос Насар и Божидар Андреев си заслужиха почестите, с които ги посрещнаха. Дори гледах на живо. Не се чувствам пренебрегнат. Малко ми беше тъпо, защото знаех, че и аз можех да се реализирам. Какво да направя? Когато си на върха, всеки е с теб, когато си на дъното, никой не ти обръща внимание", откровен е един от най-добрите ни щангисти.

"Сигурен съм, че като кача килограми ще съм много по-добър в категорията, отколкото сега. Липсата на мускулна маса я компенсирам с техническата ми нагласа. Независимо каква е тежестта, когато съм подготвен - няма проблем", смята Димов.

"На Олимпиадата нямаше страх. Това е най-големият форум за всеки един спортист. Килограмите, които бяхме заявили ги бях вдигал много пъти. Чувствах се доста спокоен. Дори бях усмихнат, ако сте гледали състезанието. Човек трябва да си извлече поуки от това, което се е случило. По-скоро го приемам като провал, защото нямаше какво да науча. Аз на практика не участвах в състезанието, защото направих нула. Ако бях успял, щях да съм втори. В залата за загрявка наблюдавах останалите, само китаеца вдигаше повече от мен. Никой друг в залата не изхвърли 130 килограма. Общо взето само той беше по-добър. И вече за второ-трето място бяхме две-три момчета, които бяхме наравно подготвени", анализира няколко месеца по-късно Иван.

"Продължавам да имам проблем с коляното, ходя на терапия. Правил съм две операции. Лошото е, че след това винаги има два-три месеца, в които се бърза с подготовката и пак се влошават нещата. След всяка тежка тренировка трябва да вадим вода от коляното, защото ми ограничава движението. Рекордът ми е 28 кубика два часа преди тренировка, после отивам и вдигам", разкрива Димов.

"Лека-полека се изплащат дълговете към места, където сме били на лагери. Взехме по няколко заплати, още чакаме следващите", завърши Иван Димов. | БГНЕС