Ивайло Шопски: Страдаме от остър дефицит на справедливост, затова инициирах гражданско движение „Бащино огнище“

Реших да отговоря на очакванията на десетки хора и да инициирам гражданско движение, в което да събера нормалните хора. Много ми беше трудно да взема това решение, защото знам, че в никакъв случай не е от полза за мен, но в крайна сметка ще дам всичко от себе си, за да мога да събера останалите нормални и адекватни хора в България, за да потърсим справедливост, защото ние страдаме от остър дефицит на справедливост в нашата държава.

Това заяви в интервю за БГНЕС Ивайло Шопски, журналист, патриот, общественик и основател на Пътуващо читалище „Бащино огнище“, по повод създаването на новата партийна организация.

Шопски подчерта, че за да може гражданското движение активно да участва в политическия живот вероятно ще се наложи да се развие по-натам във времето. При нас всички карти са свалени на масата, така че ако не можем да постигнем нашите цели и това, заради което се събрахме всъщност съмишленици, да еволюираме след време в политическа партия, защото законът не дава особено големи възможности на гражданските движения, каза той.

Общественикът обясни, че и той, и съмишлениците, с които полагат основата на това движение, имат горчив опит през годините. „По трудния начин научихме, че гражданите не могат по никакъв начин да влияят дори на малки каузи в обществения живот“, сподели той.

„През времето се борихме и за справедливост в приемната родителска грижа, където редица организации, които са се впили като кърлежи в луфтовете в системата, използват големи ресурсни средства и от държавата, и от кампании за набиране, а в същото време малка част от тези средства достигат до наистина нуждаещите се деца“, уточни Шопски. Той допълни, че защитават и редица по-малки каузи и съобщи, че вече втора година се борят за рушащата се къща на Райна Княгиня в столичния квартал „Банишора, но отново гражданите биват заглушени и с ограничени възможности.

„Бяхме първите, които преди повече от три години и половина излязохме и заявихме, че в „Ученически отдих и спорт“ се случва нещо нередно. Направихме подписка, събрахме 5 500 души, тогава писахме и до институцията на обществения защитник, до председателя на Народното събрание, сезирахме икономическа полиция и нищо отново не се получи“, заяви Ивайло Шопски и допълни, че накрая се сформират две комисии в парламента заседават как да се помогне на ученическите лагери да се развият, за да имат децата право на отдих, на спорт и да се спре разрухата на 164 оцелели бази. Вследствие на това се сформира и работна група, но тогава действащ политик, с който Шопски има приятелски отношения, му казва, че „единственият начин в България да не се свърши работа, е да се направи работна група“.

Общественикът сподели, че може да даде още много подобни примери. Той добави, че в продължение на 10 години отказва да поведе на политическия фронт гражданската битка, защото както всеки един обикновен човек, счита, че политиката е мръсна работа и ще отнесе достатъчно негативи, които да очернят „Бащино огнище“. „За съжаление, обаче, от една страна е дългът, а от друга страна е отчаянието, което имам, както и повечето български граждани“, каза Шопски и сподели, че усеща страха, който се натрупва в хората. Той разказа, че гражданите му споделят по време на националната обиколка на Пътуващо читалище „Бащино огнище“, че преди години са се опитвали да направят гражданско обединение, но са „викани под строй“ и „заплашвани, че техни близки ще бъдат уволнени“. Шопски е категоричен, че хората, които работят в читалищата, в общините са обществениците в България и „не може някой днес да се роди или да преживее душевен катарзис и да реши да стане общественик“.

„Който е общественик, той вече си е намерил малката кауза, за която се бори“, подчерта той и добави, че хората трябва да сложат на кантар от една страна насъщния, от друга обществения си дълг, и често пъти избират да нахранят семействата си.

На въпроса дали гражданското движение ще участва на предстоящите предсрочни парламентарни избори, Шопски отговори, че това е най-задаваният въпрос откакто той и съмишлениците му са обявили създаването му. Той е категоричен, че иска първо да чуе хората в страната и уточни, че не започва от нулата да реди структури. „През последните 8 години с Пътуващото читалище и преди това още две години активна дейност като общественик, аз обикалям България и знам кои хора могат, кои хора знаят, кои хора милеят от всички сфери на обществото. Нашето сдружение обединява хора, които са с биография, които могат да извадят и снимков, и видеоматериал и да покажат делата си, десетилетия назад, не сега осъзнали се“, каза общественикът.

По думите му всички тези хора, след като довърши обиколката си в страната, накрая с вишегласие ще решат какви действия да бъдат предприети. Шопски обаче призна, че има представа какво мнение се оформя, но все пак ще са необходими още няколко дни, за да се вземе категорична позиция.

Ивайло Шопски е категоричен, че не организира структура и не повежда инициатива, просто я координира, защото разчита изцяло на местни структури по места, самоорганизирали се, с истински живот в тях, които ще излъчат своите лидери. „Ще направим една хоризонтална структура в крайна сметка, когато поканим всеки един клон на организацията, като делегати да дойдат, да седнат и да допишем платформата, която аз съм започнал. Но в никакъв случай не правим партия от лидерски тип, на каквито се нагледахме“, заяви той.

На въпроса дали би могъл да спомене имена на свои съмишленици, общественикът отговори, че това не са медийни личности, а скромни, обикновени, честни хора. Той сподели, че откакто гражданското движение е обявено са му се обадили много хора с препоръки в него да включи областни управители и общински съветници. Според него обаче, ако те са искали да бъдат полезни на обществото, досега да са направили необходимите усилия в тази насока и че не му трябват „стари муцуни, които са обиколили всички партии“.

В движението ще се търсят хората, които имат биография на общественици, а не просто защото са известни или защото са успешни бизнесмени. „Да, той нека да е успешен бизнесмен, ама искам да видя какво е направил за обществото и тогава има място сред нас“, заяви Шопски. Според него това, че някой е успял за себе си и че е осигурил семейството си, не го прави нищо повече от гражданин, който е избирател и данъкоплатец. „Ние търсим хората, които са дали от себе си за обществото. Може да нямат средства, но има хора, които обаче отиват и садят дървета, боядисват пейки и чистят паркове, и това го виждаме постоянно, защото искат някаква промяна. Такива хора събираме“, каза общественикът.

Ивайло Шопски сподели, че най-новият проект на Пътуващо читалище „Бащино огнище“ е конкурс за авторска песен на фолклорна основа, който има за цел да дадем стимул, платформа и възможност на всички млади хора да си сверят часовниците. В него могат да се включат също така и утвърдени артисти, музиканти, текстописци и аранжори, които да направят любимите песни на следващото поколение българи. В момента текат записвания за конкурса. „На 30 октомври в Зала 1 на НДК ще бъде големият финал и всеки, който иска, може да дойде и да подкрепи любимата си нова песен и да изживее едно незабравимо преживяване“, каза в заключение Шопски. /БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон