Историята на Български пощи започва от Габрово, Свищов и Велико Търново

2981 пощенски станции в България покриват и най-отдалечените населени места в страната.

На 22 януари 1878 г. се откриват първите пощенски станции в Габрово, Свищов и Велико Търново.

През 1879 година броят на ПТТ станциите е 41, а през същата година България става член на Всемирния пощенски съюз. До 1908 година за двадесет години броят на станциите се е увеличил три пъти, с усилен темп са се развивали всички служби.

През 1908 година се поставя началото на пощенската автомобилна служба. През 1927 година е въведена въздушната поща, която започва успешно да конкурира телеграфа. Първоначално е сключен договор за пренасяне на въздушна поща с въздухоплавателното дружество „Сидна”, сегашната „Ер Франс”.

През 1932 година в София се организира трамвайна поща, а през 1942 година новоприетият Закон за пощите, телеграфите и телефоните и Правилникът за пощенската служба уреждат пощенската служба в села без станции. Изпълнението на пощенските служби се възлага на пощенски агенти, а там, където няма такава възможност – на външни лица, определени от кмета и назначени със заповед на главния директор на пощите, телеграфите и телефоните.

През 1975 година в България се въвежда пощенски код – съкратен цифров адрес на населените места. През 1997 година "Български пощи" ЕООД се преобразува в акционерно дружество с над 50 процента държавно участие в капитала. С изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол „Български пощи” ЕАД е вписано в забранителния списък за приватизация на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала („Български пощи” ЕАД е със 100% държавно участие в капитала).

През 2006 година в навечерието на приемането на България в Европейския съюз „Български пощи“ ЕАД организира международен автопоход с участието на сродните пощенски администрации от ПостЮръп под наслов „Пощата – посланик на единна Европа“. Три лъча тръгват от Брюксел, Лисабон и Талин и след изминати 21 хиляди километра пощенци от цяла Европа се събират в България, за да подкрепят членството й в Европейския съюз, което става факт през 2007 година.

През същата 2007 г. на церемония в Министерството на транспорта е връчен официално Сертификат за съответствие на качеството на „Български пощи“ ЕАД според изискванията на международния и европейски стандарт БДС EN ISO 9001-2000. Въвеждането на системата позволява на „Български пощи“ ЕАД успешно да реализира своята дългосрочна политика по качеството на българския и международния пощенски пазар.

През 2016 година в мрежата на „Български пощи” ЕАД функционират 2981 пощенски станции, които покриват и най-отдалечените населени места в страната.

Към септември 2024 г. работните места в дружеството са 8414, като от тях са заети 6689.

55 години е средната възраст на работещите в „Български пощи“. Към момента 478 служители, които са в пенсионна възраст, продължават да работят. До 2027 г. техният брой ще се увеличи до 1127. Очаква се лек спад в периода от 2027 до 2030 г., когато те ще намалеят до 858 души.

Средната брутна заплата в края на първото полугодие на 2024 г. за цялата структура на „Български пощи“ е 1554,80 лв.

За да се преодолее кадровият глад и да си осигури нормално функциониране на работата, дружеството публикува обяви за свободните позиции в различни платформи и кариерни медии. Също така служители се търсят и с помощта на Бюрото по труда.

През 2022 г. отрицателният финансов резултат е 66.6 млн. лв., а през 2023 г. - 35 млн. лв. За деветмесечието на 2024 г. минусът е едва 1.3 млн. лв., но това е основно заради повечето финансиране от правителството, което е набъбнало от 84 на над 120 млн. лв.

През април 2022 г. Български пощи станах обект на сериозна хакерска атака. В резултат на кибератаката имаше затруднения в използването на част от услугите на "Български пощи", имаше опасност и от изтичане на лични данни. IT специалисти обясниха, че кибератаката носи почерка на руски хакери.

Кибератаката беше установена бързо и незабавно бяха взети мерки, като беше осигурен и ресурс на държавната облачна инфраструктура за прехвърляне на системите на Български пощи.

В крайна сметка от атаката дивиденти спечелиха някои фирми, близки до тогавашното правителство.

Експертите съобщиха тогава, че загубата в пощата е изключително голяма и е засегнала не само сървърите, които работят със системата на Пощите, но и онези сървъри, които са осигурявали дублирането на данните, така че те никога да не могат да бъдат възстановени. Тези сървъри били засегнати, защото пробивът бил открит късно. Вирусът е имал възможност да действа необезпокоявано в продължение на 6 часа. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон