Свикнали сме да възприемаме за център на София бул. „Витоша“ и районът на НДК, но историческият център допреди повече от половин век е бил в района около бул. „Княгиня Мария-Луиза“. Улиците в близост до този булевард все още пазят красотата на Стара София, макар и някои от сградите да не са в най-доброто си състояние.

БГНЕС ще ви разкаже в хронологичен ред за историята и архитектурата на няколко здания, разположени до булеварда, носещ името на първата българска княгиня в най-новата ни история.

Първите три сгради се намират на ул. „Цар Симеон“ и кръстовището на ул. „Сердика“ и са построени в началото на 20-те години на миналия век.

Най-старата от тях е от 1921 г. и използвана за нуждите на Бакалското сдружение. Тя се намира на ул. „Цар Симеон“ №76. Тя привлича погледа на минувача с оригиналните си декоративни мотиви под прозорците и специфичните козирки над три от прозорците. Сдружението на бакалите е най-старото търговско сдружение, възникнало е още през 1812 г., според открити неотдавна документи. Централата се е намирала на бул. „Дондуков“, където днес е разположен Министерски съвет. По време на бомбардировките през Втората световна война е унищожена.

От другата страна на „Цар Симеон“ №78 се е разполагала сградата на дружеството с интересното име „Самсипомогай“, което е било към Българската земеделска и кооперативна банка. Сградата е построена през 1922 г. Името на архитекта е неизвестно. От лявата страна, където днес има ресторант, фасадата е оформена елегантно с повече детайли, което й придава френски дух. Паважът на улицата също допринася за старинната атмосфера.

До „Самсипомагай“ вече имаме едно доста по-солидно триетажно здание, което е проектирано от известния наш архитект Наум Торбов. Той е останал в историята на нашата столица с емблематичните Централните хали. За съжаление, много от неговите архитектурни бижута като градското казино и други вече не могат да бъдат видени.

Сградата на „Цар Симеон“ №80 е построена през 1922 г. В нея се е помещавал прочутият ресторант „Гамбринус“, кръстен на фолклорен герой Фландрия, който някои почитат и като бог на бирата. Ресторантът е бил любимо място на нашите баби и дядовци, които са идвали тук заради хубавото настроение, за което се е грижел оркестър, и за хубавата българска скара. Но това е история от 50-те и 70-те години на миналия век. Постепенно ресторанта запада и се превръща в квартална кръчма, което днес вече не съществува.

Самата сграда обаче се запомня благодарение на заобления еркер, симетрично разположените балкони, както и на красивите маски с женски лица по пиластрите в най-лявата част на фасадата.

Разходката ни продължава няколко пресечки по-на изток – на улица „Бачо Киро“. Тук сградите са по-нови и датират от края на 20-те началото на 30-те години на ХХ век.

Първата от тях стана известна през последните години заради графита на Насимо на прегърнала се двойка. Тя е построена през 1929 г. с елегантна фасада и тухлени мотиви, които са характерни именно за този период.

За съжаление, калканът, който Станислав Трифонов-Насимо нарисува заедно Светлозар Янков-Све за изданието на Kvartal Festival през 2018 година, ще си ходи.

"За съжаление така става понякога с уличното изкуство, може би иска да ни научи на непривързаност, колкото и трудно да е това. Но така или иначе за съдбата на тази стена аз бях наясно още в началото, че ще е такава, все пак до нея се разпростира празен терен, който е доста сладко парче за предприемачите", коментира графити художникът за "Прегръдката".

Другото здание се намира в непосредствена близост до нея и макар да не изпъква с някакво особености, прави хубаво впечатление с факта, че е добре реновирано. Декорацията на сградата е семпла и се състои от един дъговиден фронтон над единия еркер, но и това е достатъчно, за да й придаде елегантно излъчване. І БГНЕС