Индия се надява да влезе в историята, като стане първата страна, която ще кацне близо до южния полюс на Луната.

Една от главните цели на мисията е да открие лед на водна основа, който според учените би могъл да подпомогне бъдещото обитаване на Луната от хора.

Ако "Чандраян-3" се окаже успешна, Индия ще бъде едва четвъртата страна, която е осъществила меко кацане на Луната.

Опитът на Индия идва само няколко дни след като руският "Луна-25" се разби при кацане в същия регион.

САЩ, бившият Съветски съюз и Китай са постигали меко кацане близо до екватора на Луната, но никой от тях не е провеждал успешни мисии до южния полюс.

Опитът на Индия да приземи мисията си "Чандраян-2" близо до южния полюс през 2019 г. беше неуспешен - тя се разби в лунната повърхност.

Така че сега всички погледи са насочени към "Чандраян-3" - третата мисия до слабо изследваната Луна.

Космическият апарат с орбитален модул, спускаем модул и роувър излетя на 14 юли от космическия център Шрихарикота в Южна Индия.

Спускаемият апарат - наречен Викрам на името на основателя на Индийската организация за космически изследвания (Isro) Викрам Сарабхай - носи 26-килограмовия роувър, наречен Прагяан, санскритската дума за мъдрост.

Спускаемият апарат ще се опита да се приземи в 18:04 ч. местно време (12:34 ч. по Гринуич), съобщиха от Isro.

Учените твърдят, че следващите няколко минути ще бъдат най-решаващи, тъй като спускаемият апарат ще се опита да се приземи в район, който е "много неравен, пълен с кратери и камъни", като някои прогнозират, че това ще бъдат "15 минути на ужас".

След като започне спускането, скоростта на спускаемия апарат постепенно ще намалее от 1,68 км в секунда на сегашната му височина до почти нула, докато достигне 800 м, казва Нилеш М. Десаи от Isro пред информационната агенция ANI.

След това ще бъде взето решение за мястото на кацане, след като Викрам се спусне на височина 150 м. Ако районът се окаже неподходящ, спускаемият апарат ще се придвижи малко наляво или надясно, за да намери по-подходящо място за кацане. Ако всичко се провали, ще се включи аварийният режим, който ще помогне за безопасното кацане - каза г-н Десаи.

След като се приземи и прахът се уталожи, шестколесният роувър ще изпълзи и ще обикаля около скалите и кратерите на лунната повърхност, събирайки важни данни и изображения, които ще бъдат изпратени на спускаемия модул, който ще ги предаде на орбиталния апарат, за да ги изпрати на Земята.

Колелата на марсохода имат релефно лого и емблема на Isro, така че да оставят отпечатъци върху лунната почва по време на лунната разходка, заяви официално лице пред Би Би Си.

Пътуването на "Чандраян-3" до Луната предизвика голямо вълнение в Индия, като пожеланията за успех на мисията валят от цялата страна.

Isro обяви плановете си за пряко телевизионно предаване на кацането и се очаква милиони хора, включително ученици, да се включат в него.

Във вторник шефът на Isro Срийдхара Паникер Соманатх заяви пред Hindustan Times, че е "изключително уверен в успешното кацане", защото са направили "резервни варианти на резервните планове".

Той каза, че внимателно са проучили данните от катастрофата на "Чандраян-2" и са провели симулационни упражнения, за да отстранят неизправностите.

В актуализираната си информация от вторник Isro заяви, че мисията "се изпълнява по график, системите преминават през редовни проверки и плаването продължава гладко".

Соманатх заяви, че "Чандраян-3" ще работи за надграждане на успеха на предишните индийски мисии на Луната и ще помогне да се направят някои "много съществени" научни открития.

Първата лунна мисия на страната "Чандраян-1" през 2008 г. откри наличието на водни молекули на изсушената лунна повърхност и установи, че през деня Луната има атмосфера.

Датата на кацане е внимателно подбрана, за да съвпадне с началото на лунния ден.

Един ден на Луната се равнява на 28 дни на Земята и това означава, че спускаемият апарат и марсоходът ще разполагат с 14 дни слънчева светлина, за да заредят батериите си. След настъпването на нощта те ще се разредят и ще спрат да работят.

Все още не е ясно дали те ще се върнат към живот, когато започне следващият лунен ден.

Южният полюс на Луната е особено обещаващ в търсенето на лед. Площта на повърхността, която остава в постоянна сянка там, е огромна и според учените това означава, че в тези области има възможност за наличие на вода.

Индия не е единствената страна, която е насочила поглед към Луната - интересът към нея в световен мащаб нараства, като в близко бъдеще към лунната повърхност ще се насочат много други мисии. А учените казват, че все още има какво да се разбере за Луната, която често е описвана като врата към дълбокия космос.

Успешният "Чандраян-3", казват те, ще ни приближи с още една стъпка в това търсене. /БГНЕС