Франция навлиза в 2026 г. с икономика, която остава устойчива, но все по-ограничена от високите публични дефицити и продължителната политическа безизходица.

Макар да се очаква растежът да се възстанови умерено с отслабването на инфлацията и подобряването на условията за финансиране, рейтинговите агенции и банките предупреждават, че слабата фискална консолидация и законодателната безизходица са вече структурни характеристики на перспективите на Франция.

Тези опасения бяха подчертани, когато миналата седмица кредитната агенция KBRA понижи дългосрочния рейтинг на Франция до AA-, посочвайки като причина продължаващите високи дефицити и влошаващата се траектория на дълга. Агенцията ревизира перспективата от негативна на стабилна и предупреди, че без решителни реформи и ограничаване на разходите кредитните показатели на Франция ще останат под натиск, съобщи „Евронюз“.

„Въпреки изключителния достъп на Франция до ликвидност, фрагментираната политическа среда оказва натиск върху кредитните показатели, като пречи на значима фискална консолидация и поддържа високи дефицити“, заяви Кен Иган, старши директор по държавни облигации в KBRA.

Растежът на Франция остава скромен

Франция е изправена пред деликатен преход. Растежът се забавя, дългът нараства, а прозорецът за фискална консолидация се стеснява преди президентските избори през 2027 г.

Макар рисковете от рецесия да остават ограничени, възможностите за коригиране на публичните финанси без да се наруши икономическата активност са все по-ограничени.

Растежът на БВП се забави до 1,1% през 2024 г. и се очаква да бъде около 0,8% през 2025 г., според KBRA. Производството е затруднено от слабото вътрешно търсене, потиснатите инвестиции и продължаващата несигурност, свързана с геополитиката и фрагментацията на търговията.

Потреблението на домакинствата остава предпазливо въпреки спада на инфлацията и подобряването на реалните заплати, тъй като нивата на спестяване остават високи.

Инвестициите също са ограничени от забавените ефекти от по-високите лихвени проценти, особено в строителството и други сектори, чувствителни към лихвените проценти. Очаква се програмите „Механизъм за възстановяване и устойчивост“ (RRF) и „Франция 2030“ да осигурят подкрепа, но общото въздействие може да бъде ограничено без по-широки реформи.

От положителната страна, инфлацията във Франция е спаднала рязко, което донякъде облекчава домакинствата след продължителен период на ценови натиск.

Хармонизираната инфлация е спаднала до 0,9% на годишна база в края на 2025 г., което е значително под целта на Европейската централна банка и по-ниско от средната стойност за еврозоната.

Това бързо понижение на инфлацията отразява комбинация от регулирани корекции на цените на енергията и ограничена динамика на заплатите.

Политиката пречи на изпълнението на фискалната политика

Ключово препятствие пред фискалния напредък е все по-разделеният политически пейзаж във Франция.

През втория мандат на президента Еманюел Макрон се наблюдават редица бюджетни задънени улици, загуба на абсолютно мнозинство в парламента и нарастващи трудности при приемането на ключови закони.

Множеството вотове на недоверие и честото използване на конституционни инструменти подчертават по-дълбоката структурна безизходица в изготвянето на политиките.

Усилията за напредък във фискалните реформи, включително спорната пенсионна реформа от 2023 г., бяха забавени или преустановени, тъй като правителството търси крехка парламентарна подкрепа.

Временното отлагане на пенсионните мерки, които първоначално се очакваше да генерират 11 млрд. евро годишни икономии до 2027 г., илюстрира цената на тези политически компромиси. Сега се очаква корекциите в реформата да донесат само 100 млн. евро икономии през 2026 г.

Еган от KBRA предупреди, че несигурността относно посоката на политиката сега „добавя премия към френския държавен дълг“, което отразява нарастващата предпазливост на инвеститорите. Той добави, че макар да могат да възникнат епизоди на ограничена политическа кохезия, „общата картина остава такава на продължаваща фрагментация, която не показва признаци на облекчаване и може дори да се засили“.

Публичните финанси остават основната уязвимост

Международният валутен фонд прогнозира, че съотношението на френския дълг към БВП ще се повиши от около 116% през 2025 г. до почти 130% през 2030 г., което се различава от пътя на консолидация, наблюдаван в голяма част от еврозоната.

Повишаващите се лихвени плащания утежняват фискалната тежест. Френското министерство на финансите очаква разходите за обслужване на дълга да скочат до 59,3 млрд. евро през 2026 г., спрямо 36,2 млрд. евро през 2020 г.

Франция продължава да има първичен бюджетен дефицит, който се прогнозира да бъде 3,4% между 2026 и 2030 г., което подкопава способността ѝ да стабилизира траекторията на дълга.

„Повишаващите се разходи за финансиране и нарастващият натиск върху разходите означават, че за значителна консолидация ще са необходими продължителни усилия в продължение на няколко години“, предупреждава KBRA в доклада си.

Макар че държавните приходи остават високи – над 51% от БВП, възможностите за по-нататъшно увеличение са ограничени, тъй като Франция вече се нарежда сред страните от ОИСР с най-високо съотношение на данъците към БВП.

В същото време се очаква структурният натиск върху разходите, особено в областта на пенсиите и отбраната, да продължи.

Силният достъп до пазара компенсира краткосрочните рискове

Въпреки тези слабости, KBRA подчертава, че Франция запазва изключителна гъвкавост при финансирането. Френските държавни облигации се ползват с висока ликвидност, диверсифицирана инвеститорска база и основния статут на страната в еврозоната.

Тези фактори продължават да подкрепят безпроблемния достъп до пазара дори в условията на повишена политическа несигурност. За KBRA този баланс между силен достъп до пазара и слаби фискални фундаменти определя перспективите на Франция за 2026 г.

Макар ликвидността да намалява краткосрочните рискове, агенцията предупреждава, че без устойчива фискална консолидация и по-голяма политическа стабилност дълговото бреме на Франция вероятно ще продължи да нараства, което ще ограничи гъвкавостта на политиката в средносрочен план. | БГНЕС