Взривовете и детонациите във водата, причинени от войната в Украйна, могат да доведат до загуба на ориентация при делфините в Черно море, а изхвърлените мъртви делфини по плажовете не винаги са резултат от човешка намеса. Това заявиха експерти от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) по време на брифинг в Бургас, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.
„Войната в Украйна може би влияе на делфините, защото когато има взривове, се получават детонации във водата и те губят ориентация", посочи Константин Дамянов-началник сектора рибарство и контрол в ИАРА – Бургас.
По думите му подводните детонации могат да влияят върху поведението на китоподобните, които разчитат на звукова ориентация и следват миграционни маршрути в търсене на храна.
От ИАРА подчертаха, че причините за по-честата поява на делфини край българския бряг са комплексни и не могат да бъдат обяснени само с войната. По думите на експертите в момента се наблюдава по-голяма плътност на делфините, но това не означава увеличение на популацията им.
„Наблюдаваме повишаване на плътността им, но не повишаване на популацията. Има разлика. Делфините са на върха на черноморската екосистема и тяхната миграция е свързана с търсенето на храна", обясниха от ИАРА.
Според експертите делфините следват рибните пасажи и затова по-често се доближават до брега през пролетта и началото на лятото, когато видове като хамсия, трицона и сафрид се придвижват към крайбрежието.
„Когато има повече рибен ресурс, те го следват. Рибните запаси в този период – хамсия, трицона, сафрид – са по-близо до брега и делфините се доближават след тях", посочиха още от агенцията.
От ИАРА коментираха и зачестилите случаи на мъртви делфини, изхвърлени по българските плажове. Според експертите това не бива автоматично да се свързва с човешка намеса.
„Както хората боледуват, така и делфините боледуват", заявиха от агенцията, като подчертаха, че причините за смъртността при китоподобните са комплексни.
„Мъртвите делфини, които морето изхвърля на брега, не се дължат непременно на човешка намеса", посочиха още експертите.
От ИАРА отбелязаха, че делфините не се страхуват от хората и често навлизат близо до брега, което според тях също е показателно, че не са системно преследвани или обезпокоявани.
В момента в Черно море има хамсия, трицона и сафрид, като тази година се отчита сериозно увеличение на сафрида. По данни на агенцията за периода януари – май 2026 г. уловът е нараснал с около 200% спрямо същия период на 2025 г.
„Тази година забелязваме огромно количество сафрид. Рибарите също са доволни от улова", заявиха експертите, като изразиха надежда добра да бъде и есенната миграция на чернокопа и паламуда.
По време на брифинга беше обърнато внимание и на навлизането на неместни видове в Черно море, сред които синият рак и рапанът. Според ИАРА част от тях могат да нарушат баланса в екосистемата, тъй като са хищни и унищожават хайвера на местни видове риби.
Темата за забраната за улов на бяла мида също бе сред акцентите. От агенцията посочиха, че ограничителната мярка се прилага от години заради рязкото намаляване на ресурса.
„През 2017 г. уловът на бяла мида беше 818 тона, а през 2023 г. спадна до 216 тона. Това е достатъчен сигнал, че ресурсът намалява и трябва да бъде опазен", заявиха от ИАРА.
Според експертите Законът за рибарството и аквакултурите се нуждае от спешна актуализация.
„Това е много болна тема. Законът е остарял, с философия и концепция отпреди десетилетия. Няма по-лошо от остарял закон, може би само липсата на закон", коментира Милен Димитров- директор на ИАРА а. IБГНЕС