Неспособни да проведат истински реформи, политическите лидери ще прибегнат до старото средство: финансова репресия. Това, което днес преживява Париж, утре заплашва Берлин, предупреждава водещото германско бизнес издание „Ханделсблат“.

Светът е изправен пред нова дългова криза. Според последния доклад на Международния валутен фонд (МВФ) глобалният държавен дълг ще достигне около 95% от глобалния брутен вътрешен продукт през 2025 г. – с тенденция към по-нататъшно нарастване. До 2030 г. стойността може да достигне близо 100%.

Икономистите от МВФ предупреждават: „Тенденцията на държавния дълг е станала необратима, тъй като растежът на реалната икономика е твърде нисък, инфлацията е недостатъчна, а готовността за икономии в световен мащаб е ниска. Бюджетните дефицити на правителствата през 2025 г. ще възлизат средно на 5,1 % от БВП – и това ще продължи години наред.“

Особено драматично е развитието във Франция. Преди 15 години страната беше толкова задлъжняла, колкото Германия. Сега държавният дълг е 113% от БВП, а дефицитът е над 6%.

Но това е само половината истина. В действителност Франция е в още по-лошо състояние, отколкото показват официалните статистики. Скритите пенсионни тежести са разпределени между всички министерства, така че например разходите за образование изглеждат по-високи на хартия, докато в действителност зад тях стоят милиарди скрити социални плащания.

Според проучване на Institut des Politiques Publiques (IPP) около 18 милиарда евро годишно се отчитат като заплати на държавни служители, въпреки че в действителност те не се изразходват за заплати, а за пенсии на държавни служители.

Създава се впечатлението, че разходите за един френски държавен служител са много по-високи, въпреки че част от тях се прехвърлят в пенсионния бюджет. В допълнение към това, общите разходи на министерствата са завишени, но значителна част от тях се използва за цели, които не са свързани с тяхната дейност – а именно за издръжка на пенсионирани държавни служители – вместо за конкретни проекти в областта на образованието или отбраната.

Това изкривено представяне на държавните финанси естествено намалява готовността за тежки съкращения. От друга страна, международните инвеститори – сред които дори японски капиталови инвеститори, които в продължение на години бяха сред най-важните купувачи на френски държавни облигации – могат да загубят доверие

Само за дванадесет месеца, на 8 септември, третото поред правителство вероятно ще се провали поради неспособността си да намери консенсусен консолидиращ курс. Политическата поляризация и отказът от реформи парализират страната. Разликата между лихвените проценти по десетгодишните френски държавни облигации спрямо германските отново се увеличи.

Не трябва да се държим прекалено арогантно

Ние, германците, обаче не трябва да гледаме прекалено арогантно на Франция. „Черната нула“ не беше политическо постижение, а резултат от политиката „Whatever it takes“ на Европейската централна банка (ЕЦБ), която понижи лихвените разходи и стимулира износа чрез слабото евро.

Сблъсквайки се с бюджетни дефицити, черно-червената коалиция сега обаче се затруднява да реализира необходимите съкращения. Тъй като германският държавен дълг нараства с бързи темпове поради „специални фондове“ и финансирано с кредити въоръжаване, а спешните реформи не се осъществяват, не е пресилено да се предположи, че след десет години Германия ще се сблъска със същите проблеми, с които се сблъсква Франция днес.

Неспособни да проведат истински реформи, политическите лидери ще прибегнат до старо средство: финансова репресия. Ниските или политически манипулирани лихви при едновременно нарастване на инфлацията постепенно обезценяват държавния дълг, а вложителите губят реалната стойност на спестяванията си. Доналд Тръмп не е единственият, който се опитва да подкопае независимостта на централната банка – просто той действа особено брутално. В Европа така наречената независимост на ЕЦБ отдавна е станала крехка благодарение на множество програми за стабилизиране на еврото с креативни имена.

При това е напълно възможно да се оздравят държавните бюджети. През 90-те години на миналия век Швеция преодоля драматична банкова и дългова криза чрез прозрачност, строги съкращения на разходите и увеличаване на данъците, като по този начин създаде основа за значителен икономически растеж.

Дефицит от над 11 % от БВП се превърна в излишък в рамките на две години. Попитан за рецептата, тогавашният министър-председател социалдемократ Йоран Першон обясни по-късно: започнете оздравяването веднага след изборите. Урок, който Фридрих Мерц е забравил. І БГНЕС