Гротескното зрелище от 19 януари на три заложнички, измъчвани в продължение на 470 дни в затворите в Газа, ескортирани през враждебната тълпа преди предаването им на Червения кръст, илюстрира варварството на Хамас. Това трагично събитие подчертава реалността, че Хамас носи пълна отговорност за войната, която избухна за един ден и впоследствие доведе до страданията, причинени както на израелците, така и на палестинците, и опустошението на Газа. Сега е моментът световната общност да се изправи пред тази истина: с Хамас няма надежда. С Хамас няма мир. Хамас е пречка за мира и стабилността, а продължаващото му управление в Газа предвещава разруха за палестинците и за региона.
Безграничната бруталност на Хамас се прояви на 7 октомври, когато неговите въоръжени групи предприеха безпрецедентно нападение срещу Израел, бомбардирайки градове и села, изгаряйки домове на техните жители, изнасилвайки и осакатявайки, убивайки над 1400 цивилни, както и вземайки повече от 250 заложници, включително деца, бебета и възрастни хора. Тези действия съсипаха безброй семейства във вълна от насилие, която продължава да тегне над региона. И все пак страданието не спира с израелците. Жителите на Газа също поемат тежестта на разрушителното управление на Хамас. Макар да твърди, че работи за освобождението на Палестина, Хамас дава приоритет на диктатурата и милитаризацията пред благосъстоянието на своя народ, като употребява хуманитарната помощ като средство за потисничество и пренасочва ресурси към изграждане на тунели и складиране на оръжия.
Хуманитарната криза в Газа е пряка последица от лошото управление на Хамас, което превърна Газа в земя на отчаянието. Не само сега, но още преди нападението от 7 октомври базовата инфраструктура на Газа бе в руини, икономиката бе в разпад, здравеопазването – неадекватно, а безработицата растеше главоломно. Манията на Хамас по въоръжения конфликт е хванала жителите на Газа в капана на безкрайно страдание, без визия за бъдеще след войната. Най-очевидната илюстрация е изграждането на стотици километри терористични тунели, в които Хамас също затваря и измъчва израелски заложници, но отказва достъп на граждани на Газа с цел подслон.
Хватката, в която Хамас държи Газа, отнема всякаква надежда за по-добро бъдеще. За жителите на Газа това означава да живеят под режим, за който приоритет е насилието пред просперитета. За израелците това означава да бъдат подложени на безмилостни атаки, които преобръщат живота им и подкопават надеждата за мир. А за по-широкия регион Хамас представлява дестабилизираща сила, която подклажда циклите на враждебност и насърчава радикалния ислямизъм и иранските интереси. Всъщност верността на Хамас към Иран - така наречената „ос на злото“ - допълнително обрича региона на смут, тъй като влиянието на Техеран подхранва екстремизма и агресията.
Международната общност трябва да признае, че под управлението на Хамас за Газа няма път към мира, а само продължаване на конфликта, страданието и нестабилността както за палестинците, така и за израелците. Отстраняването на Хамас не е само израелски интерес; това е необходимост за региона. Без Хамас Газа може да се възстанови. Без Хамас жителите на Газа и израелците могат да започнат да градят визията си за бъдеще, без оковите на вечния конфликт.
Наложително е световната общност да действа решително и да подкрепи усилията за разрушаване на властовата структура на Хамас.
Продължаващото управление на Хамас гарантира единствено отчаяние за жителите на Газа, постоянен страх за израелците и трайна нестабилност за региона. Светът не трябва да стои безучастно. Сега е моментът да създадем визия и да работим за бъдеще, в което сянката на Хамас вече не е надвиснала над Близкия изток.
..............................
Йоси Леви Сфари, посланик на Израел в България