Очаква се скандинавската страна да предостави първите лицензи за проучване през 2025 г. и да стане една от първите държави в света, които ще добиват морското дъно, въпреки острите критики от страна на учени, неправителствени организации и други държави.

„Плановете на Норвегия за дълбоководен добив на полезни изкопаеми в Арктика ще причинят необратими вреди на биоразнообразието“, заяви Грийнпийс, като публикува доклад, озаглавен “Дълбоководен добив в Арктика: Живи съкровища в риск“.

В него се казва, че дълбоководният добив ще представлява допълнителна опасност за една малко проучена екосистема, която вече е застрашена от глобалното затопляне.

Сред посочените опасности са прякото премахване на местообитанията и организмите на морското дъно, шумовото и светлинното замърсяване, рискът от изтичане на химикали от машините и оборудването, както и случайното разселване на видове.

„Добивът ще нанесе трайни щети на тези екосистеми и ще остане невъзможно да се оцени пълната степен на тези въздействия, камо ли да се контролират“, заяви Кирстен Йънг, ръководител на изследователския отдел на „Грийнпийс“.

„Плановете на Норвегия застрашават пряко не само видовете и местообитанията на морското дъно, но и по-широката морска екосистема - от най-малкия планктон до големите китове“, каза тя.

Норвежките власти подчертаха, че е важно да не се разчита на Китай или авторитарни държави за минерали, които са от съществено значение за технологиите за възобновяеми източници.

Осло също така твърди, че картографирането и проучването ще дадат възможност да се запълнят пропуските в знанията.

„Глобалният преход към нисковъглеродно общество ще изисква огромни количества минерали и метали“, заяви Астрид Бергмал, държавен секретар в Министерството на енергетиката

„Днес добивът на полезни изкопаеми до голяма степен е съсредоточен в малък брой държави или компании. Това може да допринесе за уязвимост на доставките, което е предизвикателство, особено в днешната геополитическа ситуация“, каза тя.

Някои от минералите се използват в производството на батерии, вятърни турбини, компютри и мобилни телефони.

Норвегия настоява, че всяка потенциална експлоатация ще се извършва само след установяване на „отговорни и устойчиви“ методи, а първите проекти ще трябва да бъдат предварително одобрени от правителството и парламента.

Осло планира да отвори за проучване зона с площ 281 000 кв. км - около половината от площта на Франция - в Норвежко и Гренландско море, и има за цел да издаде първите разрешителни през първата половина на 2025 г

Сред протестиращите срещу плановете на Норвегия са Европейският парламент и организации за защита на околната среда, а държави като Франция и Обединеното кралство и десетки големи компании призоваха за мораториум върху дълбоководния добив. | БГНЕС