Личното наблюдение на изкривените форми на човешките и животинските жертви на Везувий пресъздава ужаса на последните им мигове така, както никакви думи или кадри не биха могли.

Прочутите отливки от Помпей са позволили това преживяване да бъде споделено от поколения хора по целия свят - от Италия до Австралия.

За съжаление, гипсът може да е замърсил и човешките останки в него, разкрива ново проучване .

Археологът Лоренц Алапонт от Университета във Валенсия, Испания, и неговите колеги смятат, че именно замърсяването на мазилката е направило биохимичния анализ на тези призрачни останки толкова труден и затова е било трудно да се потвърди окончателно действителната причина за смъртта им.

"Използването на гипс като консолидиращо вещество повлия значително на елементарните профили на някои анализирани гипсови кости", обясняват изследователите в своята статия, публикувана в PLOS One.

През 70-те години на XIX в. са създадени над 100 отливки чрез изливане на гипс в кухини от калцирана вулканична пепел, оставени от разложените тела по време на изригването на вулкана през 79 г. от н.е. Малкото останали фрагменти от скелета са вградени в отливките. Именно тях изследователите са се опитали да оценят, за да открият повече за това обречено общество.

Анализирайки химическия състав на тези останки с помощта на неинвазивно рентгеново флуоресцентно сканиране, за първи път Алапонт и екипът му откриват променени концентрации на фосфор и калций в някои от костите.

Тази мярка им позволява да определят кои кости са били най-замърсени. След това те успели да идентифицират останките с най-малка намеса в мазилката за по-нататъшен анализ.

Резултатите им подкрепиха предишни теории, заедно с косвени доказателства от разположението на телата на Помпей и околните предмети, за трагичното природно бедствие, сложило край на някога жизнения и процъфтяващ древен метрополис Помпей.

Макар че гипсът е променил химическия състав на човешките останки, той е помогнал да се запази и друга информация, включително положението на жертвите, дори някои от израженията им, както и наличието на дрехи и други предмети.

"Те са лежали на земята, опитвайки се да се покрият с дрехи, а фината пепел е приемала формата на заобикалящите ги предмети, включително фин текстил", пишат Алапонт и колегите му.

Това предполага, че жертвите на вулкана, поне тези, които са загинали в Порта Нола, са били убити от задушаване от газа и фината пепел, които са се разпръснали при срутването на лавовия купол на вулкана. Макар и да не е много горещо, излагането на фина пепел може да се понесе само за няколко минути дори при ниски концентрации, обясняват изследователите.

Това може да е било малка милост, като се има предвид това, което е последвало: жестока вълна от изгарящ газ и пепел.

"Телата, подложени на високата температура (над 250˚C или 482˚F) на пепелта, оставена от пирокластичното течение, са претърпели "ефекта на пещта" и "сготвената" пепел е оставила отпечатък в кухината, като само костите са останали в продължение на много векове", обясняват Алапон и колегите му.

В резултат на това химическият профил на костите съвпада с този на кремираните индивиди от епохата преди изригването. Кухините, в които се е намирала плътта, преди да бъде сварена и разложена, са това, което бъдещите археолози по-късно запълват с гипс.

"Разработената от нас хипотеза за причината за смъртта е приложима само към изследвания контекст. Вероятно е катастрофалното изригване да е убило хората по различни начини", смята екипът, като отбелязва, че бъдещите анализи на гипсовите отливки от други райони на Помпей трябва да отчетат и намесата на гипса. /БГНЕС