Феновете на "Огненият пръстен" могат да се радват, тъй като изглежда, че филмът скоро ще стане реалност. Според публикация в Scientific American в Индийския океан съществува гигантска, така наречена "гравитационна дупка" с размер над един милион квадратни мили, която предизвиква голямо понижение на морското равнище.

Въпреки че засега няма данни за Кайджу, които да излязат от дупката и да опустошат човечеството, учените смятат, че дупката е причинена от рушащите се останки на древно море, съобщи „Giant freakin robot”.

Според учените гравитационните дупки не функционират като канализация, изсмуквайки цялата вода в огромен и далечен вакуум. Вместо това дупката служи като място на Земята, където гравитацията е по-ниска от средната поради неравната форма на планетата. В този случай изглежда, че шлейфове от разтопени скали са започнали да се издигат от дълбините на океана поради теченията на древните морски дъна, които се намират близо до североизточната страна на Африка.

За разлика от повечето триизмерни модели, които са опростени за основно обучение, формата на Земята е по-скоро продълговата и е покрита с множество върхове и долини. Отдалеч планетата може да изглежда изцяло сферична поради атмосферното налягане и облаците, които създават илюзия за сингулярност, въпреки че многото планини, океани, пещери и древни морета на Земята не осигуряват чисто изрязана повърхност, върху която гравитацията да упражнява своя натиск.

Вместо това гравитационното привличане до голяма степен зависи от повърхността на планетата, което понякога води до странни промени в морското равнище. Това се дължи до голяма степен на неизследвания характер на голяма част от океаните на планетата, които покриват повече от 71 % от земната повърхност.

Въпросното древно море, което вероятно е формирало капките магма в гравитационната дупка, вероятно е било слой от древен океан, наречен океан Тетис, който е протичал между суперконтинентите Гондвана и Лавразия, отделили се от суперконтинента Пангея по някое време през триаската ера.

Индийският океан, който служи като съвременна водна преграда между Азия, Африка и Австралия, се е образувал преди около 120 милиона години, когато Гондвана се е разпаднала в Северното полукълбо.

По отношение на дългосрочните последици гравитационната дупка изглежда е нормална част от растежа и промените на Земята, което кара учените да призовават обществеността да не се паникьосва от изместването на морското равнище. Всъщност нарастващите опасения, свързани с изменението на климата през последните десетилетия, до голяма степен се фокусират върху неблагоприятните последици от повишаването на морското равнище, което означава, че тази промяна всъщност може да бъде положителна в краткосрочен план. /БГНЕС