Това заяви специално за БГНЕС уважаваният британски журналист и кореспондент на „Файненшъл таймс“ Гидиън Рахман.
Той посочи, че зад китайските инвестиции стои надеждата за политическо влияние, докато руснаците използват историята, за да влияят на региона.
„Можете да видите начина, по който китайците се опитват да развиват, да речем, железопътни линии. Това е икономическо предложение, но зад него стои опит за политическо влияние. Интересно е, че когато китайският лидер Си Дзинпин посети Европа, той отиде в Париж, но следващите дестинации бяха Унгария и Сърбия, защото това са местата, където той може получи приятелски прием“, категоричен е Рахман.
„Що се отнася до руснаците, мисля, че те виждат това като своя историческа сфера на влияние. Не смятам, че някога са простили на Запада за войната в Косово и Югославия. Те (руснаците) искат да възвърнат влиянието си там. Мисля, че имат добри шансове да го направят“, допълни той.
Британският журналист подчепта, че борбата срещу подобно влияние на авторитарни режими идва естествено с ЕС и НАТО, но поради факта, че след България и Румъния интеграцията е ефективно в застой, трябва да се прибегне до други тактики.
„Традиционният отговор винаги за борба с влиянието на диктаторските режими е присъединяване към ЕС и НАТО, но след България и Румъния процесът е малко зациклил. Ако това донесе загуба на доверие, тогава трябва да започнем да мислим за други начини, други форми на асоцииране, може би двустранни. Албания, например, има добри отношения с Италия, доста добри с Обединеното кралство. Но трябва да бъдем много по-сериозни и по отношение на икономическата помощ, да се опитаме да направим контрапредложение на китайските, особено на тези, които предлагат на Балканите. САЩ също са голям играч по начин, който е различен от Европейския съюз.“
Рахман предлага по-позитивен подход за надделяване над китайското икономическо влияние.
„Необходима е смесица от натиск и предложения. Западът, особено Америка, е попаднал в лек капан на използването на икономиката по силов начин със санкциите. Трябва да имаме и по-добра оферта, положителна оферта - инфраструктура, търговски достъп и други подобни“, допълни Рахман.
В новото ръководство на НАТО Рахман вижда различна епоха, която започва с оттеглянето на Йенс Столтенберг и встъпването в длъжност на Марк Рюте, но и нови проблеми на хоризонта при потенциална победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ.
„Те ще се сблъскат с подобни предизвикателства. Но смятам, че това ще бъде различна епоха, защото епохата на Столтенберг се определяше от руската инвазия в Украйна и реакцията след нея, а НАТО се чувстваше доста добре от начина, по който реагира, от своето единство и разширяване. В известен смисъл Рюте ще има по-трудна задача, а именно - ако войната завърши с незадоволително мирно споразумение и ако в Белия дом стои Доналд Тръмп, как ще запази НАТО заедно при тези обстоятелства“, сподели той и допълни, че ако Тръмп спечели, той ще действа деструктивно към единството на съюза - „не потенциално, а със сигурност.“
Рахман смята, че тепърва ще видим действията на авторитарните държави спрямо постоянно ескалиращата ситуация в Близкия изток.
„Ще видим. Това е интересен въпрос, защото е свързан основно със самия Близък изток, а той е достатъчно опасен. Имали сме много войни в този регион. Сега имаме още една. Но очевидно Иран е съюзник на Русия, а Израел е много близък до САЩ. Там също има елемент на прокси конфликт“, каза още журналистът. | БГНЕС