„Макроикономическите резултати на България са стабилни през последните десетилетия, въпреки че икономическият ѝ растеж и догонването са неоптимални“.

Това каза пред DW Гунтрам Волф, експерт по фискална политика на еврозоната в европейския икономически мозъчен тръст Bruegel. Норберт Бекман, ръководител на офиса на фондация „Конрад Аденауер“ в България, споделя същото мнение. България отговаря на всички критерии за присъединяване към еврозоната, каза той, като отбеляза по-специално, че страната има един от най-ниските проценти на задлъжнялост в Европа. „Въпреки това, българската икономика все още има много работа за наваксване по отношение на структурата и производителността. Нивото на заплатите в България е само 59 процента от средното за ЕС“, каза още той. Експертите обаче предупреждават, че българското правителство не бива да разхлабва фискалните правила и да преразходва средства след въвеждането на еврото.

„Основният риск е, че след присъединяването към еврозоната, политическата система ще възприеме бюджетното ограничение като по-малко обвързващо и дефицитите биха могли да нараснат“, каза Волф и поясни: Предвид ниското ниво на дълг, не мисля, че този риск е значителен.

Бекман също така подчерта необходимостта от избягване на пазарни смущения. „Важно е доходите винаги да отразяват капацитета на икономиката и хората да не живеят над възможностите си. Ако доходите са отделени от пазара и изкуствено се завишават чрез заеми, това може да доведе до смущения, както видяхме в Гърция“, каза той.  В същото време политическата нестабилност представлява сериозно предизвикателство. Общественият гняв и разочарование са високи заради лошото икономическо управление и широко разпространената корупция.

България - една от най-бедните страни в ЕС - се нарежда сред най-корумпираните страни в Съюза, според Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International. Балканската страна с 6,4 милиона души население вече е провела седем парламентарни избори от 2021 г. насам - и може да се изправи пред още избори през следващите месеци. Правителството на премиера Желязков подаде оставка на 11 декември на фона на масови протести срещу корупцията и бюджетните планове на администрацията, включително по-високи данъци и увеличени осигурителни вноски. Въпреки че бюджетът е оттеглен, гневът на гражданите продължава. Ако усилията за сформиране на ново правителство се провалят, президентът ще назначи служебно правителство и ще свика предсрочни избори, които ще бъдат осмите за четири години. И ако гласуването не успее да доведе до работеща коалиция, това би могло да удължи политическите сътресения и да подкопае доверието на инвеститорите.

Анкетите показват, че българите са разделени относно въвеждането на еврото. Поддръжниците на общата валута твърдят, че това ще насърчи чуждестранните инвестиции в страната, ще премахне разходите за обменен курс и ще доведе до по-голяма интеграция в единния пазар на ЕС. Скептиците обаче се опасяват от рязко покачване на инфлацията, тъй като цените на стоките и услугите се конвертират от националната валута, лева, в евро след промяната на валутния курс. Някои се притесняват и от загуба на контрол върху паричната политика в полза на Европейската централна банка във Франкфурт.

Въпреки че има реални опасения, според Волф, има и дезинформационни кампании и конспиративни теории, които изострят антиевропейските настроения с наближаването на датата на присъединяване. „България редовно е обект на дезинформационна кампания на Русия и Русия със сигурност се опитва да убеди страната да се върне в сферата си на влияние“, казва Волф. „С влизането си в еврозоната, България е по-дълбоко закотвена в Западна Европа, което укрепва Европейския съюз. Ще бъде необходимо да се засилят усилията за потушаване на руската хибридна война, както и да се засили борбата с корупцията“, казва Волф. Въпреки честите смени на правителството през последните години, Бекман каза, „партиите и политиците в България, които искат да въведат еврото и да насърчат интеграцията на страната със Запада, винаги са имали мнозинство в парламента“. Той подчерта, че евроскептичните възгледи „винаги са били малцинство в България“. „Не мисля, че това ще се промени в бъдеще. Следователно няма причина да се предполага, че присъединяването на България към еврозоната би могло да отслаби еврото по някакъв начин“, добави известният експерт. I БГНЕС