В момент, когато международната сцена е изпълнена с напрежение, предизвикано от войната в Украйна, напрежението на Балканите, гражданските войни в Африка и новата трагедия, която се разгръща в Близкия изток, гръцко-турското сътрудничество и диалог придобиват нови политически измерения.

Гръцко-турските отношения трябва и могат да се превърнат в елемент на стабилност в по-широкия регион; въпреки добре известните различия, които ни разделят, това е било постигнато в миналото.

Двете страни работиха заедно за потушаване на кризите на Балканите, а в Близкия изток също поехме инициативата заедно с турския външен министър Исмаил Джем да посетим министър-председателя на Израел Ариел Шарон и лидера на Палестинската автономия Ясер Арафат по време на един от най-тежките периоди на напрежение между тях.

Тези нови отношения са резултат от историческите решения, взети на срещата на върха на ЕС в Хелзинки през 1999 г. Гърция изигра решаваща роля в оформянето на възникналата рамка, която включваше пътни карти за присъединяването на Кипър към блока, решаването на няколко въпроса, свързани с кипърския проблем, и демаркацията на континенталния шелф между Гърция и Турция. Рамката включваше и ангажименти на Турция, свързани с върховенството на закона, демокрацията и правата на човека. И това също не беше само оптимизъм; бяха подписани десетки двустранни споразумения по множество въпроси - от имиграцията, енергийните връзки и забраната на мините по границите ни до сътрудничеството в множество икономически и културни области.

Заедно с моя колега Исмаил Джем подкрепихме хиляди инициативи на гражданското общество, тъй като сближаването без дипломация и ангажираност на гражданското общество би имало много нестабилни основи. Солидарността, проявена от двете страни след опустошителните земетресения, които засегнаха двете държави през същата година, даде тон. Туризмът между двете страни, който дотогава на практика не съществуваше, рязко нарасна, а двустранната търговия се увеличи от 700 млн. долара през 1999 г. до 4 млрд. долара през 2018 г.

Започнаха и проучвателни разговори между Атина и Анкара в опит да се очертае общ курс за решаване на проблемите, които ни разделят на двустранно ниво. Всичко, което беше задвижено и постигнато в рамките на гръцко-турското сближаване от 1999 г. и беше продължено с определени стъпки от следващите правителства, е важно наследство.

Приближихме се до въпроса за континенталния шелф и Кипър, но политическите обстоятелства, като например смяната на правителствата, на практика спряха този напредък. Особено след опита за преврат в Турция през 2016 г. отношенията бяха замразени, а имахме и някои моменти на наистина много остро напрежение, което напомняше за годините преди Хелзинки.

Като министър-председател през май 2010 г. приех турския президент Реджеп Тайип Ердоган, тогава мой колега, в Атина за първия Съвет за сътрудничество на високо равнище Гърция-Турция. Заехме се със задачата да установим нови отношения на сътрудничество. Същата година съвместно организирахме Средиземноморската инициатива за борба с изменението на климата, която събра повече от 20 средиземноморски държави, за да работят заедно за справяне с изменението на климата и по-конкретно за възобновяемата енергия.

Сега, седем години след последното заседание на съвета, Атина се готви да посрещне Ердоган отново на 7 декември за нова сесия. Има ли някаква надежда да възстановим, както тогава, отношенията между двете страни по начин, който да доведе до траен мир, след като сме разрешили въпросите, които ни разделят?

Подобни посещения не са лесни, нито пък предлагат автоматични решения. Освен това те са противоречиви и привличат гласове на опозиция, вероятно водени от слабост и страх. От моя опит знам, че от диалога може да се спечели много.

Позициите ни са справедливи и червените ни линии са познати, но те трябва да бъдат изразени кратко и последователно. Диалогът помага да се дефинират реалните проблеми и да се избегнат фантастичните предположения, подхранвани от публични изблици. Той може да помогне на двете държави да разберат истинските страхове на другата страна и да определят общите интереси, както национални, така и геополитически. Искреният диалог разкрива намеренията и ограниченията на всяка от страните. Дори когато изглежда, че ситуацията е изпаднала в задънена улица, диалогът може да доведе до временен "modus vivendi" с надеждата за бъдещо разрешаване на различията при други обстоятелства. Например въпросът за експлоатацията на въглеводороди след няколко години ще бъде от малко значение, ако изобщо има такова, поради задължителния преход към други енергийни източници.

Постигането на положителен дневен ред изисква зрял подход, който да не се влияе от външен натиск. То изисква добра подготовка и национален консенсус. Това е единственият начин да се изградят устойчиви и мирни отношения, които да издържат проверката на времето. Взаимното уважение между двете страни е абсолютно необходимо.

Прекратяването на прелитанията в Егейско море през последните няколко месеца е положителен пример, макар че очевидно не е достатъчно.

В една своя реч през 2010 г. Ердоган отбеляза, че страната му е изхабила много енергия и надежди за въображаеми врагове. „Турция прекара години в борба с въображаеми врагове, които бяха вътрешна и външна конструкция“, вместо да посвети енергията си „на най-важното - на човешката динамика, на младите хора, на бъдещето си“, каза той.

Бих добавил, че във външната политика е много лесно да се събори прогреса, но е много трудно да се изгради на първо място. /БГНЕС

-------------

Георгиос Папандреу, министър-председател на Гърция през 2009-2011 г. и министър на външните работи през 2009-2010 г. и 1999-2004 г. Коментарът му е публикуван във вестник „Катимерини“.