Лидерите на страните от Г-7 ще обсъдят възможно освобождаване на стратегически петролни резерви на фона на войната в Близкия изток. Това заяви френският президент Еманюел Макрон, докато финансовите министри на водещите индустриални държави се подготвяха за кризисни разговори.
Франция, която в момента председателства ротационно групата на седемте развити икономики, разглежда подобна мярка като една от възможностите.
„Използването на стратегическите резерви е вариант, който се разглежда“, каза Макрон, цитиран от АФП.
Държавният глава съобщи пред журналисти по време на пътуване към Кипър, че още тази седмица може да се проведе среща на лидерите на Г-7.
„Разглежда се координация между държавните и правителствените ръководители на Г-7 тази седмица по въпроса за енергетиката“, добави той.
Френският министър на финансите Ролан Лескюр ще председателства видеоконферентна среща на финансовите министри от Г-7 в 13:30 ч. парижко време (15:30ч. българско). Министерството на финансите уточни, че участниците ще „прегледат ситуацията в Персийския залив от икономическа гледна точка“ и „събитията от последните дни“.
По-рано вестник „Файненшъл таймс“ съобщи, че финансовите министри на Г-7 - Канада, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство, САЩ и Франция - ще обсъдят съвместно освобождаване на стратегически петролни резерви, координирано от Международната агенция по енергетика (МАЕ).
„Ще обсъдим, ще изслушаме обратната връзка от място, от бизнеса, от икономистите в различните части на света“, каза по-рано Лескюр.
„Очевидно трябва да се координираме“, добави той.
След публикацията на „Файненшъл таймс“, според която три държави от Г-7, включително САЩ, вече подкрепят идеята, поскъпването на петрола частично се успокои.
Американският президент Доналд Тръмп определи рязкото поскъпване на петрола като „малка цена, която трябва да се плати“, за да бъде елиминирана ядрената заплаха от Иран, като повтори позицията на Белия дом, че скокът е временен.
„САМО ГЛУПАЦИТЕ БИХА МИСЛИЛИ ДРУГО“, написа той в социалната си платформа Truth Social.
Международната агенция по енергетика е създадена след петролната криза през 1973 г., за да координира реакцията при сериозни сътресения в доставките. Членовете ѝ са задължени да поддържат аварийни запаси, равняващи се на поне 90 дни нетен внос на петрол. Тези резерви могат да бъдат под контрола на държавата или на частни компании.
Франция разполага със запаси, покриващи 118 дни потребление, съобщи френското министерство на икономиката.
Инвеститорите са обезпокоени и от блокадата на Иран в Ормузкия проток - ключов морски маршрут между Иран и Обединените арабски емирства.
През този тесен воден път преминават почти 20% от световните доставки на суров петрол и приблизително 20% от търговията с втечнен природен газ.
Иранската революционна гвардия твърди, че има „пълен контрол“ над стратегическия проток и предупреди, че всякакви кораби, опитващи се да го използват, могат да бъдат поразени от ракети или дронове.
„Освобождаването на стратегическия петролен резерв би компенсирало около две до три седмици от нормалните доставки през Ормузкия проток, ако той остане фактически затворен“, заяви старшият валутен анализатор в японската банка MUFG Лий Хардман.
„Това би било временно решение, което да помогне да се предотврати още по-сериозен скок в цената на петрола през следващите седмици“, посочи той в бележка до клиенти.
Държавите от Г-7 ще трябва да намерят обща позиция въпреки различните си интереси.
„Едно от тълкуванията на случващото се в момента е, че Съединените щати искат да увеличат доминирането си на световните пазари на изкопаеми горива“, обясни икономистът от мозъчния тръст „Брюгел“ Гунтрам Волф.
„Това създава известно разделение между Европа и Съединените щати“, добави той. | БГНЕС