Може спокойно да се каже, че президентът Доналд Тръмп е загубил подкрепата на американското общество за войната в Иран, ако изобщо някога я е имал. Към средата на април по-малко от една четвърт от анкетираните смятат, че конфликтът си е струвал – дял, който вероятно ще продължи да намалява с нарастването на икономическите му разходи в глобален план.

Като президент в последен мандат обаче Тръмп до голяма степен е защитен от натиска, който обичайно съпътства непопулярните лидери. Войната и свързаната с нея инфлация вероятно ще струват на републиканците повече места на междинните избори, но засега няма признаци за бунт в Конгреса. За човек, започнал една от най-непопулярните войни в съвременната американска история, президентът действа с изненадваща свобода.

По-интересен е въпросът дали той губи собствената си база. Известни фигури като Тъкър Карлсън и Марджъри Тейлър Грийн го обвиняват, че е изоставил поддръжниците си, докато по-„ястребски“ настроени републиканци посочват социологически данни, според които сред т.нар. „MAGA републиканци“ подкрепата за войната остава силна.

Този дебат обаче прикрива по-широк проблем: решението за война с Иран разрушава коалицията, която доведе Тръмп до власт. За разлика от твърдото му ядро, което го следва безусловно, много от по-широкия му електорат възприемат конфликта като нарушено обещание. Именно тази група ще продължи да има значение за бъдещата външна политика на САЩ.

Десетилетията на „вечни войни“ в Близкия изток оставиха американското общество с ограничено търпение към военни кампании, които не показват бърз успех. За разлика от свои предшественици, администрацията на Тръмп не положи усилия да убеди обществото в необходимостта от този конфликт преди неговото начало. Дори два месеца по-късно остава неясно защо войната е била наложителна.

Данните са показателни: 66% от американците не одобряват решението за война, 68% се противопоставят на изпращането на сухопътни войски, а 69% са загрижени за икономическите последици, особено за цените на горивата. 64% нямат доверие в способността на президента да се справи с кризата. С други думи, около две трети от обществото последователно отхвърлят този конфликт.

Съществува обаче ясно партийно разделение. Останалата една трета от населението е с по-скоро републикански възгледи, като 77% от тях подкрепят войната. При самоопределящите се като „MAGA републиканци“ този дял достига 90%. Макар други проучвания да показват, че Иран не е бил приоритет за тези избиратели, те остават склонни да застанат зад президента в решаващ момент.

Съмненията относно подкрепата за Тръмп се подхранват и от конфликти в десните медии и публичното пространство. Коментатори като Марк Левин и Лора Лумър използват ситуацията, за да атакуват противниците на войната в лагера на президента. Обсъжда се дори дали покойният Чарли Кърк би се противопоставил на конфликта.

Самият Тръмп влезе в остър спор с Карлсън, който заяви, че се чувства „предаден“ и „мрази тази война и посоката, в която върви американското правителство“. Президентът отвърна, че критиците „не са MAGA, а губещи, които просто се опитват да се възползват от движението“.

Социологическите данни донякъде подкрепят тази позиция. Но MAGA не е идентично с „Америка на първо място“ – външнополитически принцип, с който се идентифицират много от критиците на войната. Джо Кент, например, подаде оставка като директор на Националния център за борба с тероризма в знак на протест срещу конфликта, като в писмото си изрично посочи влиянието на Израел. Публицистът Крис Колдуел коментира, че атаката срещу Иран е толкова в разрез с нагласите на избирателите на Тръмп, че може да отбележи края на „тръмпизма“ като политически проект.

Т.нар. MAGA републиканци са само част от коалицията, осигурила победата на Тръмп през 2024 г. Различни изследвания показват, че най-твърдото ядро съставлява около 30% от неговите избиратели. В други групи подкрепата за войната е значително по-ниска. Данни на CNN сочат рязък спад в одобрението сред бели избиратели без висше образование – от над 30% през 2025 г. до отрицателни стойности днес. Подкрепата за конфликта е по-висока сред по-възрастните, докато републиканците под 30 години са с около 30 процентни пункта по-малко склонни да го подкрепят.

Именно по-слабо обвързаните групи от коалицията на Тръмп – млади избиратели, хора без висше образование и аудиторията на подкастъри като Джо Роугън и Тео Вон – са най-критични към войната. И двамата я определят като предателство спрямо избирателите на Тръмп, а изследвания показват, че едва около една четвърт от тази група я подкрепя.

В обобщение, твърдото ядро на MAGA засега не изглежда готово да се отдръпне от президента заради войната, но значителна част от по-широката му коалиция вече го е направила. Макар статутът му на президент в последен мандат да го предпазва от непосредствени политически последици, недоволството в тази по-широка база ще има значение за бъдещите кандидати както от Републиканската, така и от Демократическата партия.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио и други фигури, свързани с администрацията, може да срещнат трудности да се дистанцират от тази непопулярна война. За част от демократите също съществува риск, ако се опитат да заемат междинна позиция. Външната политика рядко е водеща тема за избирателите, но успехът на Тръмп през 2024 г. до голяма степен се дължеше на недоволството от външната политика на администрацията на Джо Байдън, особено по отношение на Газа. Сега той губи именно тази подкрепа – остава въпросът дали друг политик ще успее да я привлече. | БГНЕС

------------

Ема Ашфорд, доцент в в Джорджтаунския университет и автор на книгата „Петролът, държавата и войната“. Нейният анализ е публикуван във „Форин Полиси“.