Наближава датата 25 февруари и „Денят Д“ за прилагане на американските санкции срещу сръбската компания „Петролна индустрия на Сърбия“ - NIS.

Правителството в Белград изглежда няма да национализира руския дял в NIS, държан от Gazpom, съобщава Forbes.

Нарастват спекулациите за решението, което ще вземе сръбската държава. Потенциалните варианти са: съгласие от страна на САЩ да удължат крайния срок за Белград, съгласие на руската страна да продаде своя дял или национализация на руския дял в NIS.

Ако все още беше в сила Законът за национализация на частните предприятия, приет в Югославия през декември 1946 г. и подписан от Иван Рибар, национализирането на NIS би било лесно. Този закон обаче, както и десетки наредби, които легализираха отнемането на частна собственост в бивша Югославия, отдавна не са в сила. Няма скорошен закон, който да регулира процеса на национализация и обстоятелствата, при които частната собственост може да бъде отчуждена, освен ако имотът не се отнема с цел изграждане на обект от обществен интерес, което се урежда от Закона за отчуждаване.
„В Република Сърбия няма действащи закони за национализация. Разпоредбата на член 58, параграф 1 от Конституцията гарантира упражняване на собственост и други имуществени права, придобити въз основа на закона“, каза Страхиня Секулич, директор на Агенцията за реституция.

Тя обясни, че „Член 1, параграф 1 от Протокол I към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи постановява, че всяко физическо и юридическо лице има право на мирно ползване на своите притежания. Никой не може да бъде лишен от собствеността си. Освен в обществен интерес и при условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право.

Адвокат Милан Париводич заяви, че е необходимо да се приеме специален закон, узаконяващ "национализацията" на NIS. Това е компания, която произвежда петролни продукти в своята рафинерия в Панчево, покривайки далеч по-голямата част от сръбския пазар. Застрашаването на операциите ѝ би имало непредвидими последици за функционирането на икономиката, както и някои жизненоважни държавни системи.

В този аспект има и друг проблем. Всеки закон трябва първо да бъде одобрен от парламента. Преди това депутатите трябва първо да приемат оставката на премиера Милош Вучевич и правителството. А това по правило трябва да означава и оттегляне на законите, които са в парламентарната процедура. И настоящите, и всички нови законопроекти могат да влязат в сила едва след избора на ново правителство.

Правителството в оставка би могло хипотетично, позовавайки се на икономическа катастрофа, да предложи на парламента правния принцип lex specialis по отношение на NIS. Въпреки това, приемането на разпоредби за национализация по този начин може да доведе до значителни негативи.

Сърбия разполага с механизмите да отнеме дела на руснаците в NIS, но това със сигурност ще доведе както до политически, така и до потенциални правни последици.

Национализацията би била принудително решение против волята на днешните мажоритарни собственици. И със сигурност ще влоши политическите отношения между Сърбия и Русия, заявиха експерти от Сърбия пред Forbes. Ако решението се приложи извън Конституцията, може да бъде предмет на евентуален арбитраж пред международни съдилища. Междувременно доставките на газ за Сърбия зависят почти изцяло от Русия -  90%.

В същото време национализацията би изпратила повече от ясно послание към други чуждестранни инвеститори и собственици на частен капитал в Сърбия, че по някаква причина тяхната собственост може един ден да бъде обект на същото или подобно действие.

Шефът на Srbijagas Душан Баятович смята, че решението ще бъде взето в последния момент и че не е изключено САЩ да не дадат поисканата отстрочка от 90 дни, а само 45.

Хърватската компания Janaf, чиято дейност до голяма степен зависи от сътрудничеството с NIS, също се страхува от санкции срещу сръбския си партньор. Ето защо в края на януари Janaf поиска от американските власти разрешение да транспортират петрол до NIS до края на 2026 г.

През 2024 г. в Сърбия са били изразходвани 2,8 милиона тона горива. NIS е осигурила 2,3 милиона тона или 80 на сто от общото потребление. | БГНЕС