Всеки, който е гледал филма на Джейми Уис „Животните са красиви хора“, едва ли ще забрави една сцена: слонове, павиани и други животни се хранят с ферментирали плодове от дървото марула – и малко след това започват да залитат, някои в очевидно нестабилно състояние. Борбата за ферментиралата храна показва колко популярни са тези плодове в животинския свят. Презрелите плодове, разпознаваеми по алкохолния си аромат, съдържат много захар и съответно енергия. Способността да се метаболизира този токсин, какъвто е етанолът – носител на енергия, е широко разпространена сред живите организми.

Шимпанзетата, бонобо и хората са особено добри в това. Преди около десет милиона години най-вероятно е настъпила мутация при общ прародител, която е увеличила ефективността на ензима ADH4, разграждащ алкохола, с 30 до 40 пъти. Това генетично предимство вероятно е дало селективно преимущество на нашите предци, които са се конкурирали с много други същества за ценните паднали плодове.

Скорошни изследвания на диви шимпанзета в Уганда потвърждават, че те и днес се възползват от този генетичен вариант. В 17 от 20 анализирани проби от урина са открити продукти от разграждането на алкохола – в концентрации, еквивалентни на приблизително една стандартна напитка дневно (14 грама алкохол).

И хората са запазили древното си предпочитание към етанола – макар и при съвсем различни условия. В природата ферментиралият алкохол е наличен само сезонно, докато в нашето общество той е достъпен целогодишно. Последиците от злоупотребата с алкохол са видими в големия брой наранявания, заболявания и смъртни случаи, свързани с него.

Труден анализ на данните

По-малко ясно е обаче дали умерената консумация също е вредна за здравето. Световната здравна организация (СЗО) често цитира и обсъжда анализ от 2018 г., публикуван в списание „The Lancet“, според който не съществува напълно безопасно ниво на консумация на алкохол. Други институции са по-малко категорични, тъй като оценяват наличните данни по различен начин.

Фактът, че едни и същи данни могат да бъдат тълкувани толкова различно, се дължи на начина на анализа им. Например авторите на анализа, цитиран от СЗО, изключват всички въздържатели – не само бивши пиещи, които може да са спрели по здравословни причини, но и хора, които никога не са консумирали алкохол. Техният аргумент е, че хората, които никога не пият, имат различен начин на живот и затова трудно могат да бъдат сравнявани с консумиращите алкохол. Това изключване на групата е многократно критикувано в писма до редакцията.

Допълнителни изчисления на авторите показват, че когато в анализа се включат и хората, които никога не са пили, най-ниска преждевременна смъртност се наблюдава при хората с ниска консумация на алкохол.

Американски изследователи достигат до сходен извод – въпреки че първоначално също изключват въздържателите. Тяхното проучване разглежда как навиците на пиене влияят върху здравния ефект на алкохола. Резултатът: сред около 316 000 мъже и жени, които пият алкохол понякога или редовно, са регистрирани 8650 смъртни случая за период от девет години. Най-нисък риск от смърт е наблюдаван при хората, които консумират пет до седем стандартни напитки седмично. Статистически този риск е по-нисък както от този при хората с по-ниска консумация, така и от този при пълните въздържатели – независимо дали никога не са пили или са спрели с времето.

Консумацията трябва да е равномерна

Този здравен ефект на умерената консумация се наблюдава обаче само ако алкохолът се приема равномерно през седмицата и основно по време на хранене. Хората, които по принцип пият малко, но консумират по-големи количества наведнъж, очевидно нямат подобно предимство. Следователно начинът на пиене е от значение. Скорошен анализ на дългосрочни данни от две големи испански изследвания – „Predimed“ и „Sun“ – показва сходни резултати. В него участниците, които спазват средиземноморска диета и консумират малки количества алкохол – почти изцяло вино – имат най-добри здравни показатели.

Едно възможно обяснение за тези наблюдения е благоприятното влияние на малки количества етанол върху метаболизма, пишат трима американски лекари в редакционен коментар. Добре обосновани изследвания показват, че малки количества алкохол по време на хранене забавят изпразването на стомаха и ограничават покачването на кръвната захар. При по-висока консумация обаче този ефект се обръща.

Връзки, а не причинност

Според последния анализ на Националните академии на науките, инженерството и медицината на САЩ (NASEM), умерената консумация на алкохол е свързана с по-нисък риск от смърт. Както обаче подчертава институцията, подобни връзки не означават непременно причинно-следствена зависимост. С други думи, не може да се каже със сигурност дали алкохолът действително предпазва от здравни рискове, както често се предполага. Затова остава неясно как умерената консумация влияе върху риска от смъртност.

Причината науката все още да не е дала окончателен отговор е, първо, трудността да се измери обективно консумацията на алкохол. Данните в подобни изследвания обикновено се събират чрез анкети, а самоотчетената информация е неточна. Второ, популационните изследвания не са подходящи за определяне на ефекта от индивидуално поведение. Например любителите на вино често имат различен начин на живот от тези, които предпочитат бира или коктейли.

За да се елиминират тези влияния, експерименталните групи трябва да се различават единствено по консумацията на алкохол, но иначе да са сходни. Това най-лесно се постига чрез случайно разпределение на участниците в различни групи.

Испански изследователи вече са започнали подобно рандомизирано проучване. Над десет хиляди възрастни участници ще бъдат разпределени на случаен принцип в две групи: едната ще се въздържа максимално от алкохол, а другата ще консумира умерени количества – предимно червено вино – по време на хранене. Резултатите от проекта, известен с акронима UNICAT, се очакват през 2028 г. | БГНЕС 

-------- 

Никола фон Лутероти, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“