Твърде много деца в Германия са с наднормено тегло, а всяко двадесето дете страда от затлъстяване – тревожна тенденция, която поставя въпроса дали държавата трябва да се намеси по-активно в хранителните навици на населението. Един от обсъжданите инструменти е въвеждането на данък върху захарта, особено върху подсладените напитки, с цел да се ограничи тяхната консумация.

Поддръжниците на мярката, сред които политици като премиера на провинция Шлезвиг-Холщайн Даниел Гюнтер, смятат, че скритата захар в безалкохолните напитки представлява сериозен здравен проблем. Според тях умерено въведен данък би могъл да създаде стимули за по-здравословно поведение, без да се възприема като прекомерна намеса в личния избор. Въпреки това партийният конгрес на Християндемократическия съюз (ХДС) отхвърли подобно предложение, макар че темата остава част от по-широкия дебат около реформите в здравната система.

Практическият опит от други държави обаче поставя под съмнение ефективността на подобни мерки. Великобритания често се посочва като пример, тъй като там данък върху подсладените напитки е въведен още през 2016 г. След неговото прилагане производителите намаляват съдържанието на захар в продуктите си, а потреблението на сладки напитки действително спада. Изчисления показват, че средният прием на захар на човек намалява с около 6500 калории годишно – еквивалент на приблизително един килограм телесно тегло.

Въпреки тези промени обаче, нивата на затлъстяване остават почти непроменени. Данните сочат, че както при децата, така и при възрастните, делът на хората с наднормено тегло е приблизително същият, какъвто е бил преди въвеждането на данъка, с изключение на временни колебания по време на пандемията от COVID-19. Това поражда въпроси относно реалния ефект на мярката върху общественото здраве.

Научните изследвания подкрепят този скептицизъм. Анализи на Университета в Кеймбридж например показват, че данъкът не е оказал съществено влияние върху затлъстяването при малките деца. При по-големите ученици се наблюдават ограничени и непостоянни ефекти, като в някои случаи има подобрение при момичетата, но не и при момчетата. Дори самите изследователи признават, че резултатите са трудни за обяснение и не дават еднозначни изводи.

Сходни заключения се съдържат и в други проучвания, включително метаанализи, които не откриват значими промени в телесното тегло на населението. Световната здравна организация също оценява наличните доказателства като „с ниска степен на сигурност“, което означава, че връзката между данъка и реалните здравни резултати остава неубедителна.

Една от възможните причини за този ограничен ефект е начинът, по който хората реагират на подобни мерки. Вместо да намалят общия калориен прием, те могат да компенсират, като консумират други висококалорични храни. Например отказът от подсладени напитки може да бъде съпроводен с увеличена консумация на закуски или други нездравословни продукти. В други случаи захарта се заменя с изкуствени подсладители, което не винаги води до по-добри здравни резултати.

Някои изследвания показват и друг важен аспект – че данъкът засяга по-силно хората, които и без това имат сравнително здравословни навици. Тоест, тези, които вече контролират консумацията си, са по-склонни да реагират на ценовите сигнали. За разлика от тях, хората с по-нисък самоконтрол или с вече установени нездравословни навици често не променят поведението си съществено. Така мярката може да има ограничен ефект именно върху групите с най-висок риск.

Допълнителен аргумент срещу въвеждането на данък върху захарта е свързан с административната тежест. Подобна мярка изисква нови регулации, контролни механизми, проверки и съдебни процедури, което увеличава натоварването върху държавната система. Ако ефектът върху здравето е минимален, възниква въпросът дали подобни разходи са оправдани.

Интересно е също, че самият обществен дебат около захарта може да има по-силен ефект от данъчните мерки. В някои случаи, като например в американския град Бъркли, спад в потреблението на подсладени напитки се наблюдава още след общественото обсъждане и гласуване, преди данъкът реално да влезе в сила. Това подсказва, че информираността и общественото внимание могат да играят ключова роля.

Поради тези причини все повече експерти препоръчват алтернативни подходи. Сред тях са образователни кампании, насърчаване на здравословни хранителни навици още от ранна възраст и подобряване на достъпа до здравословни храни. Подобни стратегии вече са показали успех в други области – например значителното намаляване на кариесите при децата през последните десетилетия, постигнато без въвеждане на данък върху захарта.

В крайна сметка дебатът за данъка върху захарта в Германия отразява по-широк въпрос: доколко държавата може и трябва да влияе върху личните избори в името на общественото здраве. Докато привържениците виждат в него сравнително прост инструмент за промяна, критиците предупреждават, че реалността е много по-сложна и изисква по-комплексни решения. | БГНЕС

------

Патрик Бернау, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“