Европейската централна банка повиши основния лихвен процент до рекордно високо ниво, докато се бори с нарастващата инфлация, като се противопостави на призивите за пауза, за да се намали натискът върху отслабващата икономика на еврозоната.

Централната банка заяви, че лихвените проценти вече са достигнали нива, които ще спомогнат за връщане на инфлацията към целта, а според някои анализатори това е сигнал, че сегашният цикъл на повишаване на лихвените проценти е към края си.

Ръководителите на банката повишиха лихвените проценти с още един четвърт пункт, с което внимателно наблюдаваната депозитна лихва достигна 4,00% - най-високото ѝ ниво от въвеждането на еврото през 1999 г.

Това бе десетото поредно увеличение, откакто централната банка започна най-агресивния цикъл на повишаване в историята си през юли миналата година, след като цените рязко се повишиха след нахлуването на Русия в Украйна.

Преди заседанието анализаторите бяха рязко разделени по въпроса дали ЕЦБ ще вдигне лихвите отново, или най-накрая ще направи пауза поради нарастващите признаци на икономическо напрежение в 20-те държави, които използват еврото.

Но в крайна сметка продължаващият инфлационен натиск убеди Управителния съвет на централната банка, че трябва отново да повиши лихвите.

"Инфлацията продължава да намалява, но все още се очаква да остане твърде висока за твърде дълго време", заяви ЕЦБ в изявлението, с което обяви решението си за лихвите.

"Управителният съвет е твърдо решен да гарантира, че инфлацията своевременно ще се върне към средносрочната си цел от 2%."

Централната банка добави също, че "основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнища, които, поддържани достатъчно дълго, ще допринесат съществено за своевременното връщане на инфлацията към целта".

Икономистът от ING Карстен Бржески заяви, че според него централната банка е извършила последното си повишение за настоящата кампания, предаде АФП.

"Комуникацията на ЕЦБ е ясна: днес беше последното повишение в настоящия цикъл", каза той.

Подчертавайки продължаващите трудности при овладяването на потребителските цени, ЕЦБ повиши прогнозата си за инфлацията през тази и следващата година.

Те я понижиха леко за 2025 г. до 2,1%, което е близо до целта на ЕЦБ.

Но също така намали прогнозите си за растежа в еврозоната през следващите три години, изтъквайки влиянието на "затягането на вътрешното търсене и отслабващата международна търговска среда".

Същевременно по-строгите условия за финансиране, предизвикани от повишаването на лихвените проценти, също "потискат търсенето, което е важен фактор за връщането на инфлацията към целевите стойности".

Други неотдавнашни признаци сочат влошаване на перспективите в еврозоната.

Последните данни показаха, че растежът през второто тримесечие е достигнал едва 0,1%, което е по-ниско от предварителните оценки, а в понеделник ЕС намали прогнозите си за БВП на зоната с единна валута за 2023 г. и 2024 г. - посочвайки по-специално слабостта в Германия.

Най-голямата икономика в Европа се бори да се изправи на крака, след като в началото на годината изпадна в рецесия, засегната от забавянето на промишлеността, високите разходи за енергия и забавянето на износа към ключови партньори като Китай.

Слабите данни подхраниха призивите към ЕЦБ да спре цикъла си на повишаване на лихвените проценти поради опасения, че това може да задълбочи спада. /БГНЕС