На фона на продължаващи протести и политически заявки за нов вот на недоверие срещу правителството стартира новият парламентарен сезон. Първият работен ден за депутатите от 51-ото Народно събрание е в сряда, 3 септември, предава репортер на БГНЕС.

Какво се случи докато депутатите почиваха? 

И през едномесечната си почивка лидерите на парламентарно представените политически формации не смекчиха тона и вместо парламентарната трибуна, тяхното поле за изява бяха социалните мрежи, откъдето отправяха критики, изтъкваха постиженията си и си приписваха заслуги.

Въпреки, че основните играчи на политическата сцена почиваха, забравиха протестите, които бяха повели и само от време на време напомняха за себе си, август месец далеч не беше скучен.

Публично бяха изслушани и тримата кандидати за заместник на Омбудсмана на Република България Велислава Делчева – Деница Димитрова, Марина Кисьова де Хеус и Мария Филипова, която е настоящ председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП). По време на изслушването стана ясно, че двама от тримата кандидати за заместник-омбудсман биха станали служебен премиер, ако се наложи – това бяха Марина Кисьова де Хеус и Мария Филипова.

На 18 август омбудсманът Велислава Делчева официално предложи на Народното събрание (НС) за свой заместник шефката на КЗП Мария Филипова, която се оказа с най-висока оценка.

Филипова, която е заемала постовете на председател на Държавната комисия по хазарт, заместник-председател на Комисията за финансов надзор и експерт в Министерство на правосъдието, ще бъде изслушана още днес в парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество.

По време на лятната ваканция извънредно заседава Комисията по околната среда и водите заради кризата с безводието в Плевен и региона, като бе взето решение за създаването на Национален борд по водите. Това предложение бе отправено от лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски, който поиска председателя на НС Наталия Киселова да свика извънредно заседание на ресорната парламентарна комисия. Едно от трите проекторешения, които бяха внесени за разглеждане в комисията, бе именно с подписите на управляващите заедно с ДПС-Ново начало, като то беше прието, а тези на опозицията – на ПП-ДБ и на „Величие“, бяха отхвърлени.

В зала 4 на парламента се проведоха заседанията на Номинационната комисия за избор на членове за нов състав на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). След като кандидатите за членове на антикорупционната комисия – Аделина Натина-Зиколова, Мария Даскалова, Петър Коев и Стоян Петков, бяха изслушани, те получиха и своите оценки. Очаквано трите номинации, излъчени от управляващото мнозинство – ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“ (ИТН), получиха най-високи оценки от членовете на Номинационната комисия. И четиримата кандидати се обединиха около тезата, че антикорупционната комисия не трябва да се закрива, а глобалният закон за корупция „Магнитски“ е политически закон, който няма приложение в България.

С най-много точки е настоящият директор на Дирекция „Противодействие на корупцията“ в КПК Стоян Петков, следван от своя заместник Петър Коев, а трета е Мария Даскалова. Последна в класирането е Аделина Натина, която бе номинирана от фондация „Креативна общност“, свързана с Мустафа Емин, който е настоящ сътрудник по отбраната на лидера на „Величие“ Ивелин Михайлов.

Депутатите имат задачата първо да разгледат оценката на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, след което докладът трябва да влезе и в пленарна зала.

Какво свърши кабинетът през август? 

Кабинетът набеляза краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за справянето с безводието в страната, зае се с контрола и регулациите на атракционите и екстремните забавления. Направено беше и предложение до президента за издаването на укази за назначаване на 19 посланици и един постоянен представител в ООН.

Правителствената и президентската институции най-накрая постигнаха консенсус и от и.ф. главен секретар на МВР Мирослав Рашков зае поста на титуляр. Съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев разкритикува това решение и заяви, че Мирослав Рашков е приближен до Пеевски през бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров.

Генерал-майор Емил Тонев също остана на поста началник на НСО.

По отношение на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), обаче, ситуацията е по-различна, тъй като държавният глава Румен Радев отказа да назначи за титуляр на поста заместник-председателят на ДАНС Деньо Денев, който в момента е и.ф. председател на ДАНС. Президентът заяви, че „санкционирани за корупция политици извършват брутална чистка в ДАНС и превръщат институцията в своя „бухалка“ чрез тази номинация.

Вътрешният министър Даниел Митов пък го обвини, че се занимава с това, с което се занимава опозицията и използва президентската институция за пропагандни цели.

През август стана ясно и че германският оръжеен концерн „Райнметал“ има намерение да инвестира в производство в България, като заявката е до година и половина да бъдат изградени два завода за боеприпаси и един завод за барут. Това нажежи напрежението между лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и държавния глава Румен Радев, тъй като всеки от тях си приписа заслугите за инвестиционното намерение, а междувременно в съседна Румъния „Райнметал“ вече подписа договор за изграждането на завод за барут стойност 535 млн. евро.

Миналата седмица Министерски съвет взе решение да отпусне общо 5,5 млрд. лв. – на Министерството на енергетиката и на Министерството на финансите. С 1,5 млрд. лв. ще бъде увеличен капиталът на Българския енергиен холдинг, а с 4 млрд. лв. капиталът на Българската банка за развитие. Приетите актове на МС са в изпълнение на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2025 – 2028 г., която представлява мотиви към Закона за бюджета за 2025 г., разясни миналата седмица финансовият министър Теменужка Петкова и увери, че това по никакъв начин не оказва въздействие на дефицита.

През септември предстои да започне и новата бюджетна процедура.

Финансовият министър потвърди, че ще започнат разговори с другите министерства, ведомства и общини, така че да може да бъде подготвен Проектът на Закон за бюджет за 2026 г., както предвиждат законовите изисквания и той да бъде внесен в НС в рамките на определените срокове.

Протест в първия работен ден на парламента 

В първия работен ден от новата пленарна сесия заедно с депутатите на протест ще излязат представителите на Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ и народни представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), за да покажат „отпор срещу диктатурата“, защото „демокрацията е в опасност, правосъдието е в кома“ и „скритата власт стана явна“. Протестът е насочен към лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, като основните обвинения срещу тях са, че са овладели държавните органи и са ги превърнали в свои лични „бухалки“.

10 дни по-късно пред парламента ще се проведе и протест на „Възраждане“ с искане на оставка на правителството и „затвор за националните предатели“.

На прага на пети вот на недоверие 

На дневен ред е и петият вот на недоверие срещу кабинета на Росен Желязков на тема „завладяната държава“, който ще инициират от ПП-ДБ. Нужни са подписите на най-малко една пета от народните представители, или това са минимум 48 депутатите, за да бъде внесен в деловодството на парламента вот на недоверие и да влезе за обсъждане в пленарна зала.

Сметките, обаче, не излизат дори и вотът да бъде подкрепен от всички опозиционни политически формации. За да се окаже той успешен са необходими гласовете на 121 гласа, а опозицията разполага само със 105.

ПГ на ПП-ДБ включва 36 депутати, ПГ на „Възраждане“ 33, 15 са народните представители в ПГ на „Алианс за права и свободи“ (АПС), ПГ МЕЧ има 11 депутати, а ПГ на „Величие“ 10, т.е. опозицията разполага със 105 депутати, при необходими 121, за да падне правителството.

А управляващите са категорични, че имат амбицията кабинетът да изкара пълен 4-годишен мандат.

Премиерът Росен Желязков коментира преди броени дни, че очаква високо политическо напрежение на старта на политическия сезон и според него атаки ще има и от съществуващи, и от тепърва създаващи се партии. Той увери, че от кабинета очакват аргументите за предстоящия вот на недоверие, за да дадат своите контрааргументи. Министър-председателят не пропусна да изтъкне, че за разлика от парламента, правителството не излезе в почивка и продължи да работи.

Но дали действително и този вот на недоверие към кабинета „Желязков“ е предрешен и правителството ще оцелее и през новия парламентарен сезон, предстои да разберем скоро. | БГНЕС