На четвъртата година от агресията на Русия срещу Украйна Европейският съюз най-накрая измисли как да се откаже от руския газ, за да ограничи възможностите на Кремъл да финансира войната и да оказва натиск върху страните от ЕС. Ако планът бъде реализиран, до края на 2027 г. Европа няма да купува от Русия нито тръбопроводен, нито втечнен природен газ, коментира Би Би Си.

В печелившата позиция ще се окажат САЩ – най-големият производител на петрол и газ в света и ключов доставчик на енергийни ресурси за Европа. Загубили ще бъдат европейските почитатели на руския президент Владимир Путин в лицето на властите на Унгария и Словакия. Те не бързат да се откажат от евтиния руски газ и забавят санкциите на ЕС срещу Русия за войната в Украйна.

Именно затова Европа пое по друг път.

След нахлуването на Русия в Украйна ЕС спря да купува руски петрол и въглища, но беше по-трудно да се откаже от газа. Преди войната Путин пристрасти Германия и други страни от Европейския съюз към газовата игла, а година преди нападението над Украйна започна газова война срещу Европа, провокирайки енергийна криза.

В тези условия ЕС не се реши да наложи санкции срещу руския газ, а по-късно, когато бяха намерени алтернативни доставки, пречка за санкциите бяха именно Унгария и Словакия, които зад кулисите бяха подкрепени от двама други големи клиенти на „Газпром“ – Австрия и Италия.

За санкциите е необходимо съгласието на всички 27 страни от ЕС, като всяка от тях има право на вето. Освен това санкциите трябва да се подновяват на всеки шест месеца. Предложеният във вторник план ще позволи да се заобиколи това препятствие и да се утвърдят ограниченията върху вноса на руски газ веднъж завинаги с квалифицирано мнозинство.

„Русия многократно се е опитвала да ни шантажира и е използвала доставките на енергоносители като инструмент за натиск. Ние предприехме конкретни мерки, за да затворим завинаги крана и да сложим край на ерата на руското гориво в Европа“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Предложенията на комисията (фактически, на правителствата на ЕС) трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и квалифицирано мнозинство от страните от съюза.

Унгария отново е против

ЕС отдавна формулира целта да се откаже от руските енергоносители до края на 2027 г., но досега не можа да измисли как да направи така, че европейските компании да могат да обявят форсмажор и да не плащат неустойка на „Газпром“ след отказа да изпълнят задълженията си по дългосрочните договори за покупка на руски газ.

Най-лесният начин беше да се въведат санкции срещу руския газ, както срещу петрола и въглищата, но не беше постигнато единодушие по този въпрос. Новият план предвижда постепенни търговски ограничения върху вноса с цел защита на енергийната сигурност на ЕС.

Предлага се закупуването по нови договори да бъде забранено от 1 януари 2026 г., по съществуващите краткосрочни договори – от 17 юни 2026 г., а по дългосрочните – до края на 2027 г. Тогава ще бъдат прекратени и покупките на руски втечнен газ.

За Унгария и Словакия е направено изключение: на тях е разрешен внос по краткосрочни договори до края на 2027 г. Те обаче остават недоволни и търсят нови лостове за натиск върху ЕС.

Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто заплаши, например, да прекрати транзита на електроенергия към Украйна през Унгария — а това е почти 40% от целия украински внос от ЕС.

„Политически мотивираният план на Еврокомисията да забрани руските енергоносители е сериозна грешка“, написа министърът в социалната мрежа Х. „Той заплашва енергийната сигурност, води до ръст на цените и нарушава нашия суверенитет. Те искат да плащаме за безразсъдната подкрепа на Украйна“.

Достатъчно е да търпим

ЕС не крие, че въпросът е политически. И че планът е написан не заради икономическа изгода, а за да се подкрепи Украйна и да се защити Европа от енергиен шантаж и газова дипломация на Кремъл.

„Европейският съюз изпраща на Русия много ясен сигнал: стига“, каза еврокомисар Дан Йоргенсен, представяйки през май плана за премахване на зависимостта от руския нефт и газ.

„Няма да позволим повече на Русия да използва срещу нас доставките на енергоносители. Няма да позволим повече да се шантажират страните от Европейския съюз. Няма да помагаме повече на Кремъл да печели пари за войната“.

ЕС още по-рано забрани закупуването на руски въглища, нефт и нефтопродукти. Преди инвазията почти 50% от европейския внос на въглища и 27% от вноса на нефт идваха от Русия. Сега – почти нула.

Вносът на газ също намаля, но по други причини: Кремъл затвори крана, главният газопровод към Европа „Северен поток“ беше взривен, а транзитът през Украйна беше преустановен. В резултат на това делът на руския газ в европейския внос намаля от 45% преди войната до 13% миналата година, според данни на Европейската комисия.

Така че Кремъл продължава да печели евро за войната: през 2024 г. ЕС увеличи покупките на втечнен газ от Русия и като цяло й плати 23 млрд. евро за енергоносители, каза Йоргенсен.

Америка е в готовност

Отказът на Европа от руския газ е в полза на Америка и може да се превърне в допълнителен коз в сложните преговори на ЕС с Доналд Тръмп за условията на примирие в обявената от него търговска война.

САЩ, заедно с Катар, станаха основен доставчик на газ за Европа след решението на Кремъл да затвори крана. Сега САЩ могат да затвърдят още повече позициите си на най-богатия в света европейски пазар на газ.

Според данни на FT, американският втечнен газ (ВПГ) в момента съставлява около 20% от европейския внос. Администрацията на Трамп разчита да удвои износа на ВПГ през следващите пет години, а ЕС е първият кандидат.

Увеличение на покупките на американски енергоносители се стреми да постигне и Трамп в преговорите за търговски сделки. В този случай ЕС дори не е нужно да дава празни обещания: той наистина ще се нуждае от допълнителен газ.

Ето защо в Америка внимателно следят съдбата на обявения план на ЕС. Според данни на S&P Global, в САЩ вече са готови проекти за производство на втечнен газ в размер на 45,5 млн. тона годишно, свързани с отказа на Европа от руския газ от 2027 г.

Ако ЕС изведнъж реши да възобнови покупките от Русия в случай на примирие или край на войната, американската икономика няма да получи планираните за тези проекти 120 млрд. долара инвестиции. І БГНЕС