Европейският съюз ще представи днес реформа на своя въглероден пазар след ожесточени спорове между държавите членки, индустрията и природозащитните организации за темпото на климатичния преход.

Брюксел е под силен натиск да промени действащата от две десетилетия Система за търговия с емисии (ETS), докато 27-те държави членки се опитват едновременно да подкрепят европейската индустрия и да се справят с високите цени на енергията.

На фона на поскъпването на енергийните ресурси вследствие на войната между САЩ и Иран, както и на рекордните горещи вълни в Европа, привържениците на по-амбициозните климатични политики настояват ЕС да не се отказва от поставените цели.

В същото време, поставен между икономическия натиск от страна на Съединените щати и Китай, Европейският съюз постепенно възприема по-благоприятен за бизнеса подход от началото на втория мандат на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през 2024 г. Това вече доведе до отслабване на част от екологичните регулации, които бяха сред основните приоритети през първия ѝ мандат.

В стремеж да удовлетвори държави като Италия, Полша и Чехия, Европейската комисия изглежда е готова да предостави на компаниите по-голяма гъвкавост.

Макар преразглеждането на ETS да беше планирано предварително, юлската реформа се превърна в политически сблъсък между държавите с въглеродно интензивни икономики и защитниците на сегашната система, сред които са Испания и скандинавските страни.

Успоредно с това ЕС ще представи и цел за увеличаване на дела на чистата електроенергия от възобновяеми източници спрямо енергията от изкопаеми горива до 2040 г. В момента електроенергията представлява едва 23% от крайното енергийно потребление в Съюза.

Създадена през 2005 г., европейската Система за търговия с емисии има за цел да ограничи замърсяването от производителите на електроенергия и енергоемките отрасли като стоманодобива, производството на цимент и химическата промишленост.

Системата задължава големите замърсители да заплащат за отделяните парникови газове чрез закупуване на квоти за емисии. Броят на тези квоти е ограничен, те се продават на търг и могат свободно да се търгуват. Цената на един тон въглероден диоксид в момента е около 80 евро, а общият брой на разрешителните постепенно намалява, за да насърчава ограничаването на емисиите.

В подкрепа на прехода предприятията получават определен брой безплатни квоти, които постепенно трябваше да бъдат премахнати до 2034 г.

Сега Европейската комисия се очаква да предложи по-голяма гъвкавост за индустрията при определени условия. Това може да означава по-бавно намаляване на безплатните квоти и запазването им и след 2034 г., ако компаниите поемат дългосрочни ангажименти за декарбонизация.

На равнище държави членки Брюксел ще настоява приходите от търговията с емисии да бъдат насочвани към декарбонизацията на промишлеността, тъй като резултатите в тази област се различават значително между отделните страни.

ЕС трябва също да реши дали да разшири обхвата на схемата, така че да включи сектора на отпадъците и международните полети, излитащи от територията на Съюза. Авиокомпаниите категорично се противопоставят на подобна мярка.

Сред най-спорните въпроси остават и ролята на технологиите за улавяне на въглерод, както и възможността предприятията да използват въглеродни кредити от програми извън ЕС за изпълнение на своите задължения за намаляване на емисиите.

Големи части от европейската индустрия, особено германската химическа промишленост, обвиняват Системата за търговия с емисии, че повишава цените на електроенергията и е символ на прекомерната европейска бюрокрация. Според тях схемата се нуждае от сериозна реформа.

Не всички индустриални сектори обаче подкрепят отслабването на правилата.

„Най-критични към ETS обикновено са секторите, които са инвестирали най-малко в декарбонизация на европейско равнище“, заяви Нийл Макароф, експерт по екологичния преход в мозъчния тръст „Стратегически перспективи“.

„За разлика от тях други компании избраха да инвестират сериозно в Европа в декарбонизация и електрификация, включително в отрасли като стоманодобива, производството на цимент и стъкло. За тях отстъплението от досегашната политика би означавало да загубят предимството, което вече са си изградили“, допълни той.

Една от вероятните жертви на реформата е т.нар. ETS 2 - планираното разширяване на въглеродното ценообразуване към автомобилния транспорт и отоплението на сградите. Влизането му в сила вече беше отложено от 2027 за 2028 г. по искане на държави като Полша и Унгария. | АФП