Западни политици и дипломати призоваха за спиране на ескалацията на насилието в Грузия.

През нощта силите за сигурност използваха водно оръдие, сълзотворен газ, зашеметяващи гранати и гумени куршуми, за да разпръснат мирен протест срещу законопроект за "чуждестранното влияние", съобщи „Гардиън“.

ЕС, който предостави на Грузия статут на кандидат за членство в ЕС, "остро осъди" насилието и призова правителството да зачита правото на мирни събрания. "Използването на сила за потушаването му е неприемливо", заяви топ дипломатът на блока Жозеп Борел в Х.

Полицията задържа 63 протестиращи в столицата Тбилиси, а шестима полицаи бяха ранени, съобщи вътрешното министерство на страната.

Властите рязко засилиха репресиите си срещу триседмичното протестно движение.

ЕС и САЩ, заедно с опозиционните партии в Грузия, разкритикуваха законопроекта, който задължава неправителствените организации, групите за защита на гражданските права и медиите да се регистрират като "чуждестранни агенти", ако повече от 20% от финансирането им идва от чужбина. Те твърдят, че той е авторитарен и вдъхновен от Русия.

Протестът на 30 април продължи и след полунощ, като около 2000 души блокираха движението пред парламента по главния булевард на Тбилиси и други ключови пътища.

Няколко журналисти и опозиционни политици също бяха нападнати. Леван Хабеишвили, лидер на основната опозиционна партия в Грузия - Единното национално движение на хвърления в затвора бивш президент Михаил Саакашвили, беше жертва на жесток побой.

Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили, който е опозиция на правителството, но чиито правомощия са предимно церемониални, призова министъра на вътрешните работи да спре насилието, като нарече репресиите "напълно неоправдани, непровокирани и непропорционални".

Омбудсманът по правата на човека в Грузия Леван Йоселиани призова за разследване на използването на "непропорционална сила" срещу протестиращите и журналистите.

Министерството на вътрешните работи настоява, че полицията се е намесила едва след като протестът е прераснал в насилие.

Законопроектът засили напрежението в поляризираната южнокавказка страна, противопоставяйки управляващата партия "Грузинска мечта" на протестното движение, водено предимно от младежи, подкрепяно от опозиционни групи, гражданското общество, известни личности и президента.

Парламентарният дебат по законопроекта, който се нуждае от три четения и президентски подпис, за да стане закон, продължи на 1 май. Очаква се Зурабишвили да наложи вето, но "Грузинска мечта" и нейните съюзници разполагат с достатъчно места, за да го преодолеят.

Грузия, която загуби кратка война с Русия през 2008 г., отдавна се стреми да задълбочи отношенията си със Запада и през декември получи статут на кандидат-член на ЕС, но според критиците "Грузинска мечта" се опитва да насочи бившата съветска република по-близо до Русия.

Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел заяви, че законопроектът - подобен на закон, използван за потискане на инакомислието в Русия - "не съответства на кандидатурата на Грузия за членство в ЕС" и ще я "отдалечи от ЕС, а не ще я приближи".

Ръководителят на преговорите за разширяване на ЕС Герт Ян Купман трябваше да посети Грузия днес на фона на нарастващата загриженост в столиците на ЕС, че популистката управляваща партия активно се опитва да подкопае напредъка на страната към присъединяване.

Германският депутат от Зелените Виола фон Крамон призова в X за "конкретни последици", включително отнемане на статута на кандидат за членство в ЕС, спиране на финансирането от ЕС на проекти за развитие и забрана за пътуване на депутатите, които гласуват в подкрепа на законопроекта.

Петер Фишер, германският посланик в Грузия, заяви, че насилието и нанасянето на телесни повреди трябва да спрат. "Това никога не е решение", написа той в X, като добави, че Германия и ЕС "следят и оценяват тези събития отблизо".

Джим О'Брайън, помощник-секретар на Държавния департамент на САЩ по европейските и евразийските въпроси, съобщи, че е провел "важен разговор" с грузинските депутати относно "нашата силна загриженост по отношение на вдъхновения от Кремъл проектозакон за "външно влияние" и неговото отрицателно въздействие върху европейските стремежи на Грузия".

Председателят на "Грузинска мечта", милиардерът Бидзина Иванишвили, заяви на проправителствен митинг тази седмица, че законопроектът е необходим, защото "непрозрачното финансиране на неправителствени организации е основният инструмент за назначаване на грузинско правителство от чужбина". /БГНЕС