Държавите, които чакат да се присъединят към Европейския съюз, ще трябва ясно да заявят на чия страна са в глобалното противопоставяне, преди да станат част от блока. Това заяви европейският комисар по разширяването Марта Кос в интервю за „Евронюз“, след представянето на годишния доклад за напредъка на страните кандидатки.

По думите ѝ, процесът на разширяване вече не е просто технически въпрос, а стратегически избор. „Европа може да бъде обединена под един покрив – но това означава и да направи избор. Ако някой се обръща към Русия или отказва да прилага санкции, това е неприемливо“, каза тя.

Брюксел настоява новите членове да споделят общите ценности и позиции на съюза, за да се избегне повторение на унгарския сценарий, при който Виктор Орбан често блокира европейски решения с вето.

Без граждани „втора ръка“
Попитана дали е възможно новите държави да преминат през своеобразен „изпитателен период“ с ограничени права, Кос отхвърли идеята: „Категорично не. В Европейския съюз няма място за членове втора категория.“

Тя призова страните членки да проявят политическа воля и да преодолеят решенията на Унгария, чието вето замрази преговорите с Украйна и забави напредъка на Молдова.

В докладите на Европейската комисия Черна гора е посочена като най-подготвена за членство, следвана от Албания. Молдова получава похвала за реформите, докато за Украйна Брюксел отбелязва „значителен напредък въпреки условията на война“, но настоява усилията срещу корупцията да продължат.

За Сърбия оценката е мрачна – регрес в съдебната независимост и прекомерна сила срещу протестиращи. „Съдебната власт остава под прякото влияние на президента Вучич. Свободата на медиите и правото на протест се свиват“, отбеляза Кос. Въпреки това тя подчерта, че ЕС ще продължи диалога, защото „иска демократична Сърбия в Европа“.

Най-остри критики обаче получава Грузия. Комисията я определя като „кандидат само по име“, след напрегнатите избори през 2024 г. и обвиненията към управляващата партия „Грузинска мечта“ в подкопаване на демокрацията.
„Страната преживява сериозно отстъпление – разпад на върховенството на закона и ограничаване на основните права,, се посочва в доклада.

Разширяването на ЕС вече е въпрос не само на критерии и реформи, а на геополитически избор – дали страните кандидатки ще бъдат част от единна, демократична Европа, или ще останат в сивата зона между Изтока и Запада, обобщи Кос. | БГНЕС