Европейският съюз ще разположи „екип за бързо реагиране срещу хибридни заплахи“ в Армения преди парламентарните избори на 7 юни 2026 г. в опит да противодейства на външна намеса и да укрепи демократичната устойчивост на страната.

Съобщението бе направено от върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас след среща на външните министри в Брюксел. Тя уточни, че инициативата идва по официално искане на арменското правителство и е част от по-широк ангажимент на съюза за защита на демокрациите.

„По искане на Армения Европейският съюз ще разположи екип за бързо реагиране срещу хибридни заплахи преди предстоящите избори. Подкрепата за устойчивостта на демокрациите в нашето съседство остава водещ приоритет. Няма да оставим Армения сама пред външна намеса“, заяви Калас, цитирана от EUalive.

Мисията има за цел да подпомогне арменските власти в справянето с рискове като дезинформационни кампании, кибератаки и други форми на дестабилизация, които все по-често засягат изборни процеси в Европа и съседните региони.

Разполагането на екипа стъпва върху по-ранни ангажименти на ЕС. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос вече посочи, че Брюксел е готов да отпусне 12 млн. евро за противодействие на подобни заплахи. Отделен план от края на 2025 г. предвижда до 15 млн. евро помощ за ограничаване на злонамерено външно влияние.

Решението идва на фона на нарастващи притеснения в ЕС относно уязвимостта на демократичните процеси в източното съседство. Армения, традиционно близък съюзник на Русия, в последните години търси по-тясно сътрудничество с ЕС, което засилва геополитическото напрежение.

През март арменският парламент прие законодателство, с което официално даде старт на кандидатурата за членство в ЕС, сигнализирайки стратегическо отдалечаване от Москва. Този курс увеличи опасенията от опити за влияние върху политическата посока на страната.

Още през декември 2025 г. германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че Русия може да се опита да се намеси в изборите в Армения и обвини Москва, че използва дезинформация и натиск за влияние върху избирателите и разпространение на неверни послания за ЕС.

Западните служби за сигурност нееднократно обвиняват Русия, че засилва хибридните си действия в Европа след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., включително чрез кибератаки, саботаж и координирани кампании за дезинформация.

Премиерът на Армения Никол Пашинян също призна рисковете, като посочи, че страната е била изправена пред сериозни предизвикателства още по време на изборите през 2021 г., включително опити за дезинформация, и подчерта необходимостта от външна подкрепа.

По време на същата среща външните министри на ЕС обсъдиха и състоянието на демокрацията в Грузия, изразявайки тревога от развитието на политическите процеси в региона.

Сходни опасения се изразяват и във връзка с избори в други държави от Източна Европа, включително Молдова, където властите също предупреждават за възможна външна намеса.

Ангажиментът на ЕС в Армения идва в момент на променяща се регионална динамика. През август 2025 г. Армения и Азербайджан се договориха за мирно споразумение след десетилетия конфликт в процес, посредничен от САЩ, което откри нови възможности за по-разнообразна външна политика на Ереван.

Разполагането на екипа ще бъде внимателно наблюдавано като тест за способността на ЕС да реагира при кризи, както и като сигнал за нарастващите му геополитически амбиции. | БГНЕС