Турция и Гърция правят пореден опит да поддържат диалог и да ограничат напрежението чрез среща на най-високо равнище в Анкара, където президентът Реджеп Тайип Ердоган е домакин на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в рамките на Съвета за сътрудничество на високо равнище между двете държави. Срещата се провежда в момент на едновременно затопляне на тона и запазване на съществени разногласия между двата дългогодишни съперника и съюзници в НАТО.

В навечерието на визитата Ердоган заяви пред турския парламент, че Анкара се стреми към мир, стабилност и благоденствие както за себе си, така и за съседите си.

„Днес ще посрещнем министър-председателя на Гърция, г-н Мицотакис, в нашата страна. Както виждате, в света и в нашия регион, така да се каже, духа „вятърът на Турция““, каза той.

Турският президент подчерта, че страната му желае за приятелите и съседите си същото, което и за себе си: „Каквото искаме за Турция, искаме същото и за нашите приятели и братя. Както искаме мир и сигурност за себе си - както искаме стабилност, развитие и благоденствие, така желаем същото и за нашите съседи и всички приятелски държави.“

По думите му Анкара е засилила дипломатическите си контакти именно с цел да допринася за регионалния мир, като подхожда без колебание към срещи с всички страни и споделя идеи и предложения „в дух на братство“.

Посещението на Мицотакис е част от усилията за запазване на каналите за комуникация в период, когато напрежението отново нараства. Двете държави остават в конфликт по ключови теми като морските граници в Егейско море, статута на Кипър и правата за проучване и добив на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие.

Турция изразява безпокойство и от засилващото се сътрудничество между Гърция, Израел и Кипър в областта на отбраната и енергетиката, което Анкара възприема като изключващо я от регионалните процеси.

Историята на отношенията между Атина и Анкара е белязана от периодични кризи, като през последния половин век двете страни нееднократно са били близо до военен сблъсък.

През 2020 г. спорът около енергийните проучвания доведе до напрегнато противопоставяне на военноморски сили в Средиземно море. В последните седмици гръцки представители отново потвърдиха правото на страната да разшири териториалните си води в Егейско море до 12 морски мили - от сегашните шест. Турският парламент още през 1995 г. определи подобен едностранен ход като „casus belli“, а Анкара настоява, че подобно разширяване би нарушило правата ѝ и би ограничило сериозно достъпа ѝ до открито море. Атина, от своя страна, поддържа позицията, че подобна стъпка е в съответствие с международното морско право и заявява готовност да обсъжда единствено разграничаването на морските зони.

Разговорите в Анкара обаче са насочени основно към т.нар. „позитивен дневен ред“, без очаквания за напредък по най-чувствителните въпроси. Сред приоритетите са сътрудничеството в търговията, енергетиката, образованието и културата, както и задълбочаването на икономическите връзки.

Двете страни обсъждат възможности за увеличаване на двустранния търговски обмен до 10 млрд. долара от около 6,7 млрд. долара през 2025 г., както и подписване на меморандуми за разширяване на сътрудничеството в различни сфери. В рамките на срещата се очаква обмен на мнения и по въпроси, свързани с регионалната сигурност, геополитическите развития и глобалните предизвикателства, включително ролята на Турция в мисиите на НАТО и променящите се приоритети на европейската сигурност.

Миграцията също заема важно място в дневния ред. Турция е ключова транзитна държава за мигранти, опитващи се да достигнат Европейския съюз през Гърция. В последно време темата се изостри след смъртоносен инцидент край гръцкия остров Хиос, при който загинаха 15 мигранти след сблъсък между лодката им и кораб на гръцката брегова охрана. Атина настоява Анкара да предприеме по-ефективни мерки за ограничаване на нелегалните преминавания, докато Турция подчертава, че Европейският съюз не е изпълнил напълно ангажиментите си по миграционното споразумение от 2016 г.

Въпреки различията, последните години донесоха известно успокояване на отношенията. След декларацията за приятелски отношения през 2023 г. риториката между двете столици се смекчи, а практическите инциденти, включително въздушните прехвати между изтребители в Егейско море, намаляха. Бяха активирани и механизми за диалог, както и форми на сътрудничество по въпросите на нелегалната миграция. Значима стъпка към сближаване бе и въвеждането през 2024 г. на краткосрочни визи за турски граждани за посещения на егейски острови.

Турската страна подчертава, че дава приоритет на диалога, добросъседските отношения и международното право като основа за решаване на споровете с Гърция, включително по Кипър, егейските острови и Източното Средиземноморие. Гръцкото правителство, от своя страна, определя целта на срещите като оценка на напредъка в двустранното сътрудничество и поддържане на отворени канали за комуникация, които да предотвратяват бъдещи кризи.

Макар пътят към трайно сближаване да остава дълъг и изпълнен с предизвикателства, самото провеждане на срещата в Анкара се възприема като знак за политическа воля и от двете страни да не се пропускат възможностите за диалог и постепенно намаляване на напрежението. | БГНЕС