Унгарският експеримент за повишаване на раждаемостта чрез финансови стимули, въведен от бившия министър-председател Виктор Орбан през 2010 г., не постигна дългосрочните си цели, съобщава Би Би Си. Коефициентът на раждаемост в страната нарасна от 1,25 през 2010 г. до 1,59 през 2020 г., но до 2025 г. спадна до 1,31 - близо до първоначалното ниво. „Съдено по целите на политиките, това категорично е провал“, казва демографът Томаш Соботка от Виенския институт по демография.

Правителството на Орбан въведе безлихвени заеми, данъчни облекчения, ипотечни субсидии и помощи за покупка на по-голям автомобил или ремонт на жилище, достъпни за женени хетеросексуални двойки, които обещаят да имат деца. Разходите за тези инициативи възлизаха на около 5% от БВП. Някои експерти смятат, че мерките са предотвратили още по-голям спад на раждаемостта, а семейства като това на Мате и Аги Горонди с пет деца посочват конкретни ползи. Но критици като Ева Фодор от Централноевропейския университет твърдят, че политиките просто са накарали хората да имат деца малко по-рано от планираното, без да увеличат общия им брой. Проф. Янош Тот от Сегедския университет посочва, че стимулите са работили предимно за ниската средна класа в провинцията, докато в градовете, където раждаемостта е най-ниска, парите не стигат.

Опитът на Унгария не е изолиран случай. Южна Корея е похарчила над 215 милиарда лири за повишаване на раждаемостта, но коефициентът ѝ е паднал до 0,8 през 2025 г. Според Соботка раждаемостта е спаднала в повечето държави след пандемията поради локдауни, нестабилност и кризи. Войната в Украйна и глобалната инфлация са създали допълнителни шокове, като държавите, най-близо до конфликта, отбелязват най-рязък спад. Скандинавските страни, които въведоха споделено родителско отсъствие и достъпни детски грижи, се оказват по-добре защитени от дълбок спад, макар и техните коефициенти да са паднали. Израел, единствената държава в ОИСР с раждаемост над нивото на заместване, постига това не чрез високи разходи, а чрез силен културен фокус върху семейството.

За много родители в Унгария истинската бариера не са финансите, а качеството на здравеопазването и образованието. Антония Мишколци, 29-годишна майка от Будапеща, казва, че тревогата ѝ за здравната система е имала по-голямо значение от финансовите стимули. Фодор посочва, че унгарските политики са засилили идеята, че жените са основните грижещи се за семейството, което е направило половите роли по-твърди. Историята на Барбара и Леви Елек от Дебрецен разкрива и друга страна на проблема - двойката е взела заем от 10 милиона форинта с обещание за две деца, но след неуспешно ин витро оплождане е изправена пред перспективата да връща заема с наказателна лихва. Според Унгарската национална банка всяка пета двойка, взела подобен заем преди пет години, не е имала деца. Новото правителство на Петер Мадяр заяви, че преразглежда тези политики. |БГНЕС