Тъй като конфликтът Израел-Хамас заплашва да се разпространи, търговците на петрол плащат премия за годишните си доставки на повечето видове близкоизточен суров петрол за 2024 г., според агенция „Ройтерс“. Макар да се потвърждава това, което мнозина подозират, - че конфликтът е предизвикал безвъзвратно увеличения на цените на енергията, - не е ясно колко и за какво време тези увеличения ще засегнат световната икономика.

Разбира се, налице са обичайните предупреждения за неизвестностите на войната, но досега бизнесът в региона работи при два потенциални сценария. Първият е ограничена война, в която цените скачат само леко (4-7 долара за барел) и по този начин водят до незначително увеличение на инфлацията (0,1 процента). Вторият сценарий е по-голяма война, която се разпространява в целия регион. Ако това стане, цените на петрола могат да скочат до 150 долара за барел по някои оценки, което потенциално ще доведе до глобална рецесия със сериозен инфлационен натиск.

Израелската икономика вече започва да се приспособява към новото нормално, след това, което някои смятат за израелски еквивалент на 11 септември. Потребителските разходи са намалели, а понеже резервистите са призовани на война, сериозният недостиг на работна сила навреди на веригите за доставки както на морските пристанища, така и на супермаркетите. Източници на нашето издание казват, че ежедневните ракетни атаки продължават, а в някои райони ракетни сирени се чуват поне два пъти на ден, така че икономическата несигурност в Израел няма да изчезне скоро. Междувременно правителството обеща „без ограничение“ разходите за финансиране на войната и компенсиране на засегнатите лица и фирми, което предполага по-голям бюджетен дефицит и повече дългове. Министерството на икономиката създаде информационен пул, в който към края на октомври е създадена база данни, свързваща най-малко 8550 души с фалиращи фирми. Централната банка на Израел намали прогнозата си за икономически растеж за 2023 г. до 2,3% от 3%, а прогнозата си за 2024 г. до 2,8% от 3%. Тези прогнози предполагат, че войната ще бъде ограничена до Газа.

Въпреки че Израел спря доставките на електроенергия за ивицата Газа, той също трябваше да промени собствените си модели на потребление. Природният газ представлява 70% от производството на електроенергия в Израел и над 40% от енергийния микс на страната. Министерството на енергетиката поиска от електрическите компании да потърсят алтернативни източници на гориво, за да задоволят нуждите си. То нареди на Chevron временно да спре производството на находището Tamar, което се намира на 25 километра от Газа и до голяма степен обслужва вътрешните доставки. То също нареди на Chevron временно да спре потоците през източносредиземноморския газопровод (EMG), който свързва Ашкелон, израелски град на 13 километра северно от Газа, с Ариш в северния Синай на Египет. Въпреки че EMG вече не можеше да работи предвид близостта си до бойния фронт, съкращенията нямаха голям ефект върху цялостното енергийно снабдяване на Израел.

Офшорните газови находища обаче се превърнаха в стратегически актив за Израел. Откриването на тези залежи, най-вече находището Тамар през 2009 г. и находището Левиатан през 2010 г., ускори преминаването от въглища към газ и доведе до съществено преструктуриране на енергийната инфраструктура на Израел, позволявайки му да стане износител на газ. През 2022 г. Израел е произвел 21,9 млрд. куб. метра газ, като Левиатан е произвел 11,4 млрд. куб. метра, а Тамар е произвел 10,2 млрд. куб. метра. Израел е потребил 12,7 млрд. куб. метра и е изнесъл 5,8 млрд. за Египет и 3,4 млрд. за Йордания. Очакваше се износът да нарасне допълнително през 2023 г. В светлината на войната в Украйна и усилията на ЕС да намери алтернативи на руската енергия, Израел можеше да увеличи дела си на световния пазар на природен газ.

Всъщност офшорните газови находища в крайбрежните води на Израел и други страни от Източното Средиземноморие доведоха до дискусии относно използването на енергия за стабилизиране на регионалната икономика. Войната в Украйна ускори волята на тези страни да работят в експлоатацията и продажбата на ресурсите на Европа. Миналия ноември, например, продължи десетилетия наред спор за морските граници между Израел и Ливан приключи и според новите граници Ливан има право да изследва находищата Кана или Сидон, части от които се намират в израелските териториални води. Властите в Бейрут се надяват, че споразумението ще помогне на Ливан да възстанови икономиката си – затова досега изглежда, че Хизбула спазва неофициалните червени линии, които не трябва да пресича, въпреки обратната реторика.

Въпреки че войната ще забави бъдещите енергийни операции и ще увеличи разходите им, Израел изглежда възнамерява да продължи с тях. На 29 октомври той обяви, че шест компании, включително BP и италианската Eni, са получили 12 лиценза за проучване и локализиране на допълнителни запаси от природен газ в морето. Това е четвъртата офшорна оферта за проучване на природен газ в икономическите води на Израел от 2010 г. насам. Печелившите компании в тази оферта ще сформират два консорциума за проучване на две местоположения в съседство с израелското находище Левиатан. (Eni, Dana Petroleum и Ratio Energies съставляват едната група, докато BP, азербайджанската държавна петролна компания Socar и NewMed Energy представляват другата.) Фирмите разполагат с три години за проучване и могат да получат двугодишно удължаване за общо 7 години, ако успеят да пробият поне един кладенец.

Всичко това означава, че Израел не само е получил нови инвестиции нагоре по веригата от европейски петролни компании, но също така е осигурил дългосрочния им ангажимент към района. А това предполага, че много компании залагат на сценарий за ограничена война. И тъй като те изглежда са съгласни, че може да отнеме шест до 12 месеца, за да започнат проучванията, фирми като Eni очевидно се ангажират за дълго време.

Не винаги е било така. Години наред компаниите бяха склонни да избягват израелските операции нагоре по веригата от страх да не отблъснат арабските производители на петрол. Но Споразуменията на Ейбрахам от 2020 г. промениха играта. Chevron навлезе на пазара, което накара държавния фонд на Обединените арабски емирства да инвестира в газовото находище Тамар през 2021 г. „Бритиш петролиум“ изрази интерес към офшорни проекти в Източното Средиземноморие, наддавайки се с Abu Dhabi National Oil Co., за придобиване на 50 процента дял в израелския производител на газ NewMed Energy, въпреки настоящия конфликт в Газа.

Опитът на Chevron в Израел е напомняне за устойчивостта в зоните на конфликти. В края на краищата Tamar беше обект на ракети през 2021 г. и EMG беше спрян, а обемите му бяха пренасочени през алтернативна регионална мрежа. Въпреки това, ако спирането на Tamar и EMG продължи, доставките на газ за Израел ще бъдат намалени, както и износът за Египет.

Всъщност конфликтът вече усложни живота в Египет. Въпреки че страната изглежда е отхвърлила всички предложения за приемане на палестински бежанци в замяна на външна помощ и опрощаване на дълга – перспектива, която според съобщенията се предлага от американски и европейски служители – сътресенията ще предоставят на Кайро възможности да получи отстъпки от своите кредитори и да облекчи своите тежки икономически проблеми. Загрижен за дестабилизиращите ефекти на конфликта, които биха могли да увеличат незаконната миграция от Египет към Европа, Европейският съюз разглежда споразумение за партньорство с Египет, фокусирано върху миграцията и икономическото сътрудничество, в основата на което ще бъде значителен пакет от финансова помощ.

Загрижеността на ЕС относно статута на Египет ще нараства, докато газопроводът EMG продължава да е спрян. Продължителните недостиг на газ ще подкопае способността на Египет да посреща енергийните нужди на своя народ, както и способността му да изнася втечнен природен газ за ЕС. (Доставките вече са по-ниски тази година в сравнение с 2022 г.) Египет не е особено важен доставчик, но при такъв ограничен пазар на LNG и зимата точно зад ъгъла цените вече са се повишили в Европа и може скоро да се повишат и в Азия .

В крайна сметка продължителността на конфликта Израел-Хамас ще се отрази на световната икономика. Призивите на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей към арабските и мюсюлманските нации за търговско ембарго спрямо Израел, което включва петрол, все още не са накарали корпорациите да започнат да преоценяват инвестиционния си избор. Никой от настоящите чуждестранни инвеститори изглежда не иска да си тръгне.

Турция е едно потенциално отклонение. Приблизително 40 процента от годишното потребление на петрол в Израел се покрива от суров петрол, изнасян през турския терминал Джейхан. Но Анкара изглежда не е съгласна с отговора на Израел спрямо атаките на Хамас. Речите на турския президент Реджеп Ердоган в подкрепа на палестинците и съобщенията в турските медии - като и двата фактора призовават богатите на енергия ислямски страни да наложат ембарго върху петрола и природния газ на Запада, за да спрат израелските въздушни удари в Газа - предполагат, че Турция може подкрепят Иран в енергийната забрана.

Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Според агенция Bloomberg петролен танкер, регистриран в Малта, наречен Seaviolet, наскоро достави 1 милион барела азербайджански петрол от Джейхан до израелското пристанище Ейлат. Докато Израел се нуждае от суровия петрол, идващ от Джейхан, Турция също се нуждае от приходите от улесняването на износа на петрол за Израел. Като оставим настрана риториката и протестите, Турция не може да си позволи да спре нито една линия от търговията си с Израел, още по-малко енергийното си сътрудничество.

Най-лошият сценарий – по-широк конфликт между Израел и арабските държави – може да попречи на енергийното сътрудничество в Източното Средиземноморие. Това би направило израелските газови инициативи с Египет, Йордания и Ливан много по-трудни, ако не и невъзможни. Новите газови разработки имат за цел да създадат център и да засилят регионалното доверие. По-устойчивите ограничения върху възможностите за износ в Източното Средиземноморие биха били пречка, особено за страни от ЕС като Италия, които разчитат на енергията в региона като част от прехода от руския износ и чиито компании така или иначе инвестират в производството и експортната инфраструктура в Източното Средиземноморие. Ако Турция се присъедини към коалицията срещу Израел, тя ще трябва да ограничи собствената си роля в улесняването на износа на енергия не само за Израел, но и за Европа. Но за да направи това, Анкара трябва да произнесе повече от политически речи. И въпреки че няма интерес от това, всички фирми, работещи с Израел за разработване на енергийни проекти в Източното Средиземноморие, остават колебливи, но и оптимистични.