В избелелите от мъглата планини на Северна Португалия има повече живот от грабливите птици, които кръжат в търсене на заек и крави, звукът от чиито звънци се разнася из влажната белота. Номерът е да го откриете.

По склона на хълма купчини прясна тор показват пътя към един от най-емблематичните и застрашени видове в региона. Не след дълго от гнездо от мъхести камъни и папрати се издига извивката на тъмнокафява шия. Тя принадлежи на гарано - древна порода понита, която е живяла на Иберийския полуостров достатъчно дълго, за да се появи на картини на палеолитни художници и на Диего Веласкес. Силното му, набито телосложение е помогнало на Португалия да изгради и поддържа своята империя. Днес обаче гарано се бори за оцеляване, съобщи „Гардиън“.

След 16 000 години опитомяване, породата започва да изпада в немилост в средата на XX век, когато стопанствата се механизират, а тракторите и автомобилите изместват конете. През 40-те години на миналия век в Португалия има между 40 000 и 60 000 гарано. По настоящи оценки общата популация възлиза на 1 500-3 000 души.

"Един кон се нуждае от функция", казва Жозе Лейте, ветеринарен лекар, който работи като технически съветник на Асоциацията на животновъдите на коне гарано (Acerg). "Без нея те са обречени да изчезнат. И това се случваше тук. Нуждата от коня като земеделски инструмент приключи и така спря и това интензивно развъждане".

Acerg се опитва да осигури оцеляването на породата, като подчертава нейния многостранен потенциал: понито не само е ценено като издръжлив пътник поне от римско време, но може да тегли и каруци, да се занимава с дресура и е идеално животно за начинаещи ездачи.

"Въпросът е да се върне предназначението на породата", казва Лейте, "или да се намери ново."

В страна като Португалия, която твърде добре знае какви щети могат да нанесат горските пожари, гарано сега се използва като средство за предотвратяване на пожари. Acerg е подписал споразумение с най-голямата португалска компания за електрическа инфраструктура REN за предоставяне на 280 коня, които ще разчистват храсталаците, като пасат на 4000 хектара планински склонове.

Мишел Перейра, който е запленен по понитата още от 11-годишен, отглежда такива животни от три десетилетия и има 48 понита, много от които сега обикалят Сера да Кабрейра. Горските пожари от 2017 г., които отнеха живота на повече от 100 души в Португалия и Испания, достигнаха до една от конюшните му, като погълнаха пластмасовата облицовка на покрива и я срутиха върху понитата отдолу. Въпреки че животните оцеляват, пожарът напомня за всичко, което може да бъде загубено.

"Португалия щеше да е по-бедна страна без тези коне", казва 55-годишният животновъд. "Това ще бъде голяма загуба за Португалия и за всички семейства, чийто живот е свързан с гарано."

Остаряването и извънредната ситуация с климата не са единствените заплахи, пред които е изправен гарано. В планините на северозападна Португалия живеят и около седем стада иберийски вълци, които се състоят от около 30-40 животни. Подобно на понитата, вълците се срещат в района още от палеолита, а от 1988 г. са защитен вид.

Жребчетата от породата гарано са богата и лесна плячка за вълците. Сузана Лопес, ветеринарен лекар, която се присъединява към Acerg преди 8 години, казва, че в някои райони вълците убиват до 70 % от жребчетата.

"Ако няма твърде много вълци, понитата могат да оцеляват по-лесно", казва тя. "Добре е, ако вълците вземат някое болно жребче, но сме стигнали дотам, че няма равновесие."

Институтът за опазване на природата и горите (ИОПГ), държавният орган, отговарящ за управлението на природното наследство на Португалия, посочи, че вълците са защитени от закона, и допълни, че правителството изплаща обезщетения на фермерите, чийто добитък е убит от хищниците.

Говорител на ИОПГ заяви, че институтът и неговите партньори са стартирали редица проекти, "за да повишат осведомеността на животновъдите за значението на опазването на този едър хищник и да ги подкрепят в прилагането на най-подходящите мерки за защита, за да се предотвратят нападенията на вълци".

Тя добавя, че тези програми включват използването на традиционни португалски кучета за отглеждане на добитък и изграждането на заграждения.

Но отглеждащите понита твърдят, че нито една от тези мерки не е подходяща за скитащи гарано, и казват, че единственият устойчив начин за справяне с нападенията би бил да се въведат други животни, които вълците да ядат, например кози. Междувременно много животновъди извеждат бременните си кобили от планините, за да могат да раждат и отглеждат жребчетата си в безопасност.

Ариана Безерра и баща ѝ Фернандо отглеждат 6 понита във фермата си в покрайнините на старинния град Понте де Лима. Тя казва, че поддържането им в конюшня е смесена благословия.

"За да се защитят кръвните линии и жребците, хора като нас държат конете си у дома, но по този начин се губи голяма част от дивата им природа", казва Безерра.

"Да изгубиш гарано би било все едно да ти разбият сърцето и да изгубиш парчетата му завинаги", казва тя. "Те не са само част от историята на Португалия, те са част от световната история."

Жозе Лейте казва, че изчезването на породата би било екологичен еквивалент на загубата на известния манастир Херонимос в Лисабон. Нещо повече, добавя той, ако понитата изчезнат, те могат да вземат със себе си и своите хищници.

"Ще загубим цялото това много важно генетично наследство", твърди той. "А ако изчезнат гарано, ще изчезнат и глутниците вълци в планините"./БГНЕС