Марлон Брандо винаги е следвал свой собствен ритъм. Емблематичната звезда има репутация на ексцентричен и труден човек благодарение на множеството странности, които проявяваше през годините, което често проваляше филмовите продукции, в които участваше, и превръщаше живота на колегите му в ад.

От друга страна, дори тези, които мразеха поведението на Брандо на снимачната площадка, никога не се отказваха от убеждението си, че той е най-великият актьор в историята на Холивуд. Именно затова той можеше да си позволи неща, които други звезди никога не биха опитали, като например да поиска 70 000 долара, за да каже една реплика, пише Far Out.

През 70-те години Франсис Форд Копола снима „Кръстникът“, „Разговорът“ и „Кръстникът II“ в един от най-успешните периоди в кариерата си, какъвто малцина режисьори са имали. Когато обаче през 1976 г. започва работа по „Апокалипсис сега“, той вероятно не е подозирал, че подлага себе си, актьорите и екипа си на преживяване, което почти ги съсипва всички.

Петмесечните снимки във Филипините се разрастват в едногодишна изтощителна война, през която продукцията е принудена да се справя с тежки метеорологични условия, главният актьор Мартин Шин получава сърдечен удар, а неопитен режисьор се бори с сложните пиротехнически ефекти, необходими за създаването на военен филм.

За да стане още по-лошо, Брандо допълнително усложнява живота на Копола от първия ден. Той е подписал договор да играе ролята на мистериозния и загадъчен полковник Уолтър Е. Кърц във филма, вдъхновен от класическата новела на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака“. За разочарование на Копола обаче, той пристига във Филипините с 30 килограма наднормено тегло, без дори да е отворил книгата, и прекара първите четири дни, отказвайки да снима и отхвърляйки всички предложения на Копола за ролята му.

Някои наблюдатели предполагат, че мотивите на Брандо са били цинични, тъй като той е подписал изгоден договор, който му гарантира 3 милиона долара за само четири седмици работа. В договора било уговорено, че ще работи само през делничните дни и ще приключва работа в 17:30 ч., затова критиците коментирали, че той просто се задоволява да вземе огромната си хонорар за първите четири дни, без да върши никаква реална работа. Каквото и да е било, в крайна сметка той започнал да работи и се съгласил да обръсне главата си за ролята, както героят Курц в романа, въпреки че първоначално отказвал на Копола.

Веднъж влязъл в ролята обаче, Брандо се е превърнал в „гений в своя клас“, какъвто Копола е знаел, че може да бъде от времето им в „Кръстникът“. Интересно е, че макар през годините да е имало спорове колко е допринесъл Брандо за диалозите на Курц във филма, писмата и аудио файловете му от този период сочат, че актьорът вероятно е трябвало да бъде посочен като съавтор. Сценаристът Майкъл Хер дори твърди, че Брандо „е написал поредица от брилянтни реплики за своя герой“, а биографът Питър Коуи отбелязва, че приносът на Брандо е дал на филма тематична основа, тъй като „сцените с Курц безгрешно осветляват причините за американското бедствено положение във Виетнам“.

Естествено, обаче, гениалността на Брандо не е била евтина, и когато Копола се опитал да убеди звездата да заснеме още една последна реплика от добро сърце, той преживял сурово разочарование. В последния си ден Брандо се оттеглил в хотела си в Манила, за да се подготви за полета си към дома. Когато обаче получава съобщение от Копола, в което го моли да се върне на снимачната площадка за един час, за да заснеме близък план на класическата реплика на Куртц „Ужас! Ужас!“ от новелата, Брандо отказва.

„Първо, никога не е само за един час, знаеш го“, гласи отговора на Брандо към Копола. „И второ, ще трябва да ми платиш за този ден – 70 000 долара.“ Брилянтно, Брандо завърши този остър отговор с думите: “Аз съм в бизнеса с Марлон Брандо. Аз продавам Марлон Брандо. Би ли отишъл при президента на General Motors и би ли му поискал услуга за 70 000 долара?“ | БГНЕС