След като още през април заяви, че бъдещето на Сърбия е „в Европейския съюз... и никъде другаде“, френският президент Еманюел Макрон продължава чаровната си офанзива в Западните Балкани. 
По данни на Елисейския дворец държавният глава ще пътува на официално посещение в Белград на 29 и 30 август.

Една от най-актуалните теми ще бъде продажбата на 12 произведени във Франция изтребители „Рафал“ на стойност 3 млрд. евро.

Белград увеличава разходите си за въоръжение през тази година и „Франция се превърна в любима дестинация за сръбските усилия за превъоръжаване“, казва д-р Софи Гюде, изследовател, специалист по Западните Балкани в Scuola Superiore Sant'Anna в рамките на проекта Horizon RE-ENGAGE в Италия. „Връщането на Александър Вучич, президента на Сърбия, по-близо до сферата на ЕС може да се разглежда като умен дипломатически ход от страна на Макрон“, каза д-р Гюде пред „Евронюз“.

Фалшива илюзия, смятат повечето експерти. „През последните няколко години Сърбия изгражда добри връзки и с Русия и Китай“, обясни Флориан Бибер, професор по история и политика на Югоизточна Европа в университета в Грац.

Китайският лидер Си Дзинпин посети Белград през май в рамките на първото си посещение в Европа след пандемията Ковид-19 през 2020 г. Пекин е налял милиарди в Сърбия, особено в минното дело и производството.

Що се отнася до Русия, Сърбия остава нейният най-близък съюзник на Западните Балкани поради силното им сътрудничество в областта на енергетиката, противопоставянето на независимостта на Косово и общата източноправославна религия.

„Всеки път, когато има тези партньорства с ЕС, Белград успява да балансира и отношенията си с Китай и Русия. Сърбия никога няма да сложи всичките си яйца в една кошница“, казва Страхиня Суботич, старши изследовател в Центъра за европейска политика в Белград. „Докато Сърбия остава енергийно и косовски зависима от Русия, Кремъл винаги ще има лостове за влияние“, добави той пред „Евронюз“.

Трънливата тема за присъединяването на Сърбия към ЕС

Друг важен въпрос в работата ще бъде присъединяването на Сърбия към ЕС, което до голяма степен зависи от нормализирането на отношенията с Косово.

Белград не признава суверенитета на Прищина, която обяви независимост през 2008 г. През последните години многобройните опити за умиротворяване и диалог, ръководени от Брюксел, се провалиха.

„Поради напрегнатия геополитически контекст и липсата на система за контрол по отношение на това, което Сърбия ще направи с тези увеличени отбранителни способности, съм скептичен, че е разумно решение за Франция да продава оръжия на Сърбия“, каза д-р Гюде.

Макрон изглежда застава на страната на Сърбия по отношение на конфликта. В началото на август Франция осъди „умножаването на едностранните действия на косовските власти“, които „застрашават усилията за нормализиране“.

Анализаторите обаче остават скептични по отношение на политическата воля на Вучич действително да постигне напредък в интеграцията в ЕС.

„Тези опити по-скоро се опитват да сближат Сърбия с ЕС чрез икономически елементи, а не чрез ценностите на евроинтеграцията“, казва Флориан Бибер.

„Официално Сърбия е поела ангажимент за присъединяването си към ЕС, но през последните няколко години няма съществен напредък“, обясни той.

Според годишния доклад за напредъка на Сърбия, публикуван от Европейската комисия през 2023 г., Белград е постигнал известен напредък в областта на съдебната система, но в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията, организираната престъпност и свободата на изразяване е постигнат ограничен напредък.

„Вучич с удоволствие би станал част от ЕС, но само ако може да действа като унгарския Виктор Орбан“, пошегува се Суботич.

Европейският парламент обвини държавата - членка на ЕС, Унгария, че през последните няколко години все повече отстъпва по отношение на върховенството на закона, корупцията и правата на ЛГБТ. 
Експертите смятат, че спазвайки тези демократични принципи, необходими за присъединяване към ЕС, правителството на Вучич - често обвинявано в репресии срещу политическите си опоненти и поставяне на намордник на независими медии - може да загуби много. І БГНЕС