На този етап здравословните навици на българина са по-скоро липсващи. Това заяви пред БГНЕС Екатерина Иларионова, управител на Heath metrics. Фирмата е изготвила индекс за здравословните навици на българина. 

„Нашият индекс показва, че само 6% от българите водят здравословен начин на живот, а други 14% споделят, че изобщо не водят такъв начин на живот. Останалите се колебаят между пожелателното и реалните навици, които имат“, заяви Иларионова.

Воденето на здравословен начин на живот е по-характерно за най-младите (18-29 г.), висшистите, хората с по-високи доходи и жителите на столицата, показват още данните от проучването, изготвено от социологическа агенция „Тренд“ и представено от Димитър Ганев.

Една от основните бариери пред воденето на здравословен начин на живот се оказват финансовите ограничения. Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна. Тези пречки са още по-изразени в определени възрастови и социални групи, включително млади хора с нисък доход и живеещи в малки населени места.

Проучването разкрива също и ниската физическа активност сред населението. Над половината от анкетираните – цели 55% – никога не спортуват, а едва 15% са активно спортуващи. Основните причини за липсата на физическа активност включват възрастта, ограниченото време и мотивация. Въпреки това, при онези, които спортуват, водещият мотив е грижата за здравето. Докато сред най-младите мотивацията за спорт е обусловена от стремежа към добро здраве и добър външен вид в еднаква степен, с напредване на възрастта здравословните причини стават водещи.

23% от респондентите са били на хранителен режим през последната година, а 14% са използвали добавки или лекарства за отслабване или поддържане на форма. В голяма част от случаите това се случва без медицински контрол – повечето потребители вземат решенията си на база съвет от приятели и търсене в интернет.

„Метаболитното здраве е изключително важно и затова трябва да поставим здравословния начин на живот в центъра на общественото внимание. Затлъстяването е заболяване, което трябва да диагностицираме, профилактираме и лекуваме, тъй като е свързано със сериозни последици за здравето. България е на 6-то място в Европа по затлъстяване при възрастни и на 5-то място по затлъстяване при деца. Тези цифри говорят достатъчно.“, коментира чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в МФ, МУ-София.

Хранителните навици също показват несъответствие със здравните препоръки. Само 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден. В същото време над 30% признават, че ядат бърза или преработена храна поне веднъж седмично, което показва тенденция към удобство за сметка на хранителното качество.

По темата проф. д-р Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене“ към Дирекция „Обществено здраве и здравен риск“ в НЦОЗА, коментира, че „Липсата на надеждна информация от достоверни източници, която да е лесно достъпна, често води до грешки в поведението. Важно е също така да се въведе здравно образование от ранна детска възраст.“

Данните от проучването показват и засилената роля на социалните мрежи и дигиталната среда. Проучването установява, че 43% от потребителите на продукти за отслабване или поддържане на тегло ги избират след лично онлайн търсене, а 11% се влияят от реклами и инфлуенсъри в социалните мрежи. Освен това, 22% от всички респонденти посочват онлайн форумите като основен източник на информация по темата за хранене и здравословен начин на живот. 

„Изключително отговорно е да се създава съдържание по здравословни теми. Затова е важно то да бъде експертно и подкрепено с факти и данни. Важно е да има постоянна комуникация и взаимодействие с експертите в областта с цел повишаване на квалификацията на създателите на съдържание и предаване на по-ясни и надеждни послания към широката публика.“, сподели Радостина Христова, съучредител на Българска асоциация на създателите на съдържание.

Според изготвения икономически анализ на „Health Metrics“, представен от Аркади Шарков, здравен икономист и съосновател на компанията, нездравословното хранене в България продължава да оказва сериозно въздействие върху общественото здраве и икономиката, като всяка година води до приблизително 159 000 загубени години живот в здраве (DALY) – равняващи се на над 27 милиарда евро загубена стойност. Основни причинители са прекомерната консумация на сол, захарни напитки и преработено месо, които допринасят значително към бремето от хронични незаразни заболявания. Въпреки лекото забавяне на инфлацията, цените на храните остават с близо 40% по-високи спрямо 2021 г., което допълнително ограничава достъпа до здравословни алтернативи. „В този контекст, интелигентните, целенасочени мерки за ценообразуване или преформулиране на вредните храни и напитки биха донесли най-бързата и най-голяма полза за здравето и производителността, като ще засенчат фискалния им отпечатък.“, допълни Аркади Шарков.

„Проучването е част от нашия „Индекс на здравните тенденции“, чиято цел е регулярно да проследява тенденциите в поведението и нагласите на населението, свързани не само със здравословния начин на живот, но и с други показатели и фактори, свъразаи със здравето. Този индекс би могъл да служи като инструмент за по-точно планиране на политики, образователни кампании и програми, базирани на реални данни, а не на допускания. Именно това е сред приоритетите ни като компания - да проследяваме тези нагласи и да можем да правим реалистични прогнози за предстоящи тенденции, които да са в полза на институциите и организациите, ангажирани активно в промоцията на здравето и здравословния начин на живот“, сподели Екатерина Иларионова. І БГНЕС