Всички държави членки на ЕС получиха специфични препоръки. Докладът на Комисията за България подчертава редица продължаващи проблеми и посочва, че от миналата година е постигнат само ограничен напредък в ключови области като прозрачността и отчетността в публичните институции.

Един от основните повдигнати въпроси е дългогодишната практика на командироване на съдии за заемане на свободни длъжности.

Комисията призова България да въведе законодателни промени, за да предотврати такива дългосрочни командировки, в съответствие с по-широките европейски стандарти за независимост на съдебната система.

Тя подчерта също така необходимостта от подновяване на реформите в състава и независимостта на Върховния съдебен съвет — органът, отговорен за назначаването и надзора на съдиите — както и от напредък по предложените промени в Инспектората, който следи за спазването на етичните норми в съдебната система. Комисията посочи, че в избора на членовете на Инспектората трябва да участва самата съдебна система, за да се избегне политическа намеса.

Продължават да съществуват опасения и по отношение на борбата с корупцията, особено в случаи на високо равнище.

В доклада се отбелязва несъответствие в разследванията, преследванията и окончателните решения. Комисията призова България да засили ефективността на Антикорупционната комисия и да въведе по-ясни стандарти и механизми за прилагане, за да се запази почтеността на висшите изпълнителни длъжности.

По отношение на медиите и обществената комуникация Комисията отбеляза известен напредък в прозрачността на държавната реклама, но посочи, че е необходима по-нататъшна работа.

Тя препоръча затягане на контрола върху разпределянето на средствата за реклама, особено когато са замесени посредници като медийни агенции.

Накрая Комисията изтъкна необходимостта от подобряване на самия законодателен процес, като призова за провеждане на подходящи обществени консултации и оценки на въздействието, когато Народното събрание изготвя нови закони. | БГНЕС