ЕЦБ намали лихвените проценти заради спада на инфлацията

Както се очакваше, Европейската централна банка намали лихвените си проценти в четвъртък следобед по време на септемврийското си заседание.

Новите лихвени проценти бяха определени на 3,65% за основните операции по рефинансиране, 3,90% за пределното кредитно средство и 3,50% за депозитното средство.

Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране е лихвеният процент, който банките плащат, когато заемат пари от ЕЦБ за една седмица, а лихвеният процент по депозитите е този, който банките могат да използват, за да правят овърнайт депозити в Евросистемата. Лихвеният процент по пределното кредитно средство предлага на банките овърнайт кредит от Евросистемата.

„Днес Управителният съвет взе решение да понижи с 25 базисни точки лихвата по депозитното улеснение - лихвата, чрез която той направлява позицията по паричната политика. Въз основа на актуализираната оценка на Управителния съвет за инфлационните перспективи, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика сега е уместно да се направи още една стъпка към умерено ограничаване на степента на ограничаване на паричната политика“, се казва в изявление на ЕЦБ.

Силвен Бройер, главен икономист за Европа, Близкия изток и Африка в S&P Global Ratings, сподели мислите си с Euronews Business след съобщението.

„Както се очакваше, ЕЦБ осъществи намаление на лихвените проценти с 25 б.т. без допълнителни политически насоки. При положение че ръстът на заплатите далеч изпреварва този на производителността и инфлацията в сектора на услугите отново се повишава, на този етап Управителният съвет няма причина да ускорява темпа на намаляване на лихвите или да се ангажира с по-нататъшни понижения.

„Предстоящото намаление на репо-лихвата с 35 б.т. едва ли ще окаже съществено въздействие. Макар че то може да послужи като таван за лихвите на паричния пазар в дългосрочен план, в момента банките нямат голям стимул да използват пазарите, тъй като нуждите им от ликвидност се задоволяват напълно от ЕЦБ“, каза Бройер.

Същевременно Гжегож Дрозд, пазарен анализатор в Invest Conotoxia, също потвърди, че е станало това, което се е очаквало.

„Въздействието на това решение върху пазара вече е видимо, което се изразява в повишена волатилност на двойката EUR/USD и опит за пробив на нивото 1,10. Това потвърждава продължаването на цикъла на намаляване на лихвените проценти. Защо ЕЦБ взе това решение? Предварителните данни за инфлацията в еврозоната показаха, че тя възлиза на 2,2%, почти достигайки целевото равнище, докато икономиката сякаш е изпаднала в застой. Това състояние на нещата не остави на ЕЦБ твърде много възможности.

„Въпреки че ЕЦБ действа по-бързо от Федералния резерв на САЩ при понижаването на лихвените проценти, в САЩ се очакват още намаления. Експертите прогнозират, че до края на 2024 г. основният лихвен процент на ЕЦБ ще се понижи до 3,5%, докато Фед може да го намали със 125 базисни пункта - до 4,0-4,25%. Въпреки че анализаторите на Invest.Conotoxia.com смятат, че тези прогнози може да са преувеличени, значителната разлика в темповете на намаляване на лихвените проценти може да доведе до по-нататъшно покачване на двойката EUR/USD“, добави Дрозд.

Актуализацията на паричната политика последва решението на ЕЦБ от юни да намали лихвените проценти с 25 базисни пункта - ход, който също беше до голяма степен очакван от пазарните участници.

Последното решение на ЕЦБ идва в момент, когато инфлацията намалява. Според експресните оценки ръстът на потребителските цени в еврозоната се забави до 2,2 % през август, отбелязвайки най-бавното увеличение от юли 2021 г. насам.

Въпреки това базисната инфлация, както и в САЩ, остава устойчива на ниво от 2,8%. Резкият спад на годишната инфлация може да се дължи отчасти и на по-високата база през миналата година.

Евростат подчерта, че „забавянето се дължи на рязкото понижение на енергийните разходи, тъй като през август се проявиха базови ефекти“.

Макар че инфлацията се охлажда, показателите за растежа останаха обезпокоителни.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната нарасна с едва 0,2% през второто тримесечие на 2024 г., което представлява низходяща ревизия спрямо по-ранната оценка от 0,3%. В рамките на блока резултатите варираха значително, като в Германия - най-голямата икономика в региона, се свиха с 0,1%. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон