От "Междузвездни войни" до "Челюсти" и "Списъкът на Шиндлер", Джон Уилямс е автор на много от най-разпознаваемите музикални произведения в историята на киното.

91-годишният Уилямс вече е най-възрастният човек, получил номинация за конкурентна награда "Оскар", която заслужи благодарение на пестеливите си, но прочувствени композиции за "Семейство Фабелман" на Стивън Спилбърг.

С общо 53 номинации Уилямс има повече номинации за "Оскар" от всеки друг жив човек и отстъпва само на Уолт Дисни, който има 59.

И ако получи още една статуетка в неделя, която ще бъде шеста за него, той ще стане най-възрастният човек, триумфирал някога в някоя от състезателните категории. В момента рекордът се държи от сценариста Джеймс Айвъри, който беше на 89 години, когато спечели "Оскар".

"Изглежда нереално, че някой може да е на толкова години и да работи толкова дълго", каза наскоро Уилямс пред NBC News и добави: "Това е много вълнуващо, дори след 53 години."

"Много съм доволен, мисля, че това е човешко - удовлетворението от всякакъв вид признание на труда ти".

От десетките номинации по време на изключителната си кариера композиторът печели награди "Оскар" за оригиналните "Междузвездни войни", "Цигулар на покрива" и три филма на Спилбърг, с когото е тясно свързан - "Челюсти", "Е.Т.: Извънземното" и "Списъкът на Шиндлер".

Той дори многократно се е състезавал със самия себе си за статуетката.

Уилямс е известен с грандиозните си неоромантични партитури по модела на Вагнер, контрастиращи с по-експерименталните, разпространени сред много съвременни композитори извън Холивуд.

Но творчеството му е пропито и от влиянията на средата на века, включително джаз и популярни американски стандарти.

Уилямс твърди, че не е толкова вагнеровски настроен, колкото би могло да се предположи от музиката му, но признава, че влиянието на немския гигант от XIX в. върху ранните холивудски композитори, а следователно и върху него самия, е осезаемо.

"Вагнер живее с нас тук - не можеш да избягаш от него", казва той пред "The New Yorker" през 2020 г.

Уилямс е роден на 8 февруари 1932 г. в нюйоркския квартал Куинс в семейството на баща перкусионист и е най-голямото от четири деца.

Семейството се премества в Лос Анджелис през 1948 г., където по-късно Уилямс учи композиция и записва един семестър джаз в Лос Анджелис Сити Колидж.

Докато служи във военновъздушните сили, той свири на пиано и духови инструменти, като същевременно аранжира музика за оркестъра на службата.

След това се премества в Ню Йорк, където се записва да учи пиано в престижното училище "Джулиард".

Въпреки че се стреми да бъде концертиращ пианист, Уилямс разбира, че композицията е истинската му сила.

Връща се в Лос Анджелис, където работи по оркестрации във филмови студия - печели похвали за работата си и като сесиен пианист, включително за филмовата адаптация на "Уестсайдска история" на Леонард Бърнстейн.

Първата си номинация за "Оскар" Уилямс получава за филма "Долината на куклите" през 1967 г., а първата статуетка - през 1972 г. за "Цигулар на покрива".

Съдбоносното му партньорство със Спилбърг започва в началото на 70-те години, когато режисьорът, който скоро ще стане известен, се обръща към него, за да напише музика за дебюта му "The Sugarland Express".

Спилбърг се обръща към него още веднъж, за да работи по втория му филм "Челюсти".

Заплашителното двугласно остинато, което Уилямс композира за филма, на практика се превръща в синоним на самия страх: "Джон Уилямс всъщност е зъбите в "Челюсти", каза Спилбърг миналата година на концерт по случай 90-годишнината на композитора.

След това двамата работят по "Близки срещи от третия вид" и поддържат десетилетно творческо партньорство.

По време на честването на рождения ден на Уилямс във Вашингтон Спилбърг нарече отношенията им "най-голямото сътрудничество в кариерата ми и едно от най-дълбоките приятелства в живота ми".

"Чрез средствата на киното Джон популяризира филмовата музика повече от всеки друг композитор в историята", каза прочутият режисьор./БГНЕС

Лос Анжелис / САЩ